5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
[населено място], 25.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5320 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 65 от 15.05.2013г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1370/2012г., с което е оставено в сила решение №7 от 04.12.2009г. по гр.д. № 295/2007г. на П. районен за признаване за установено по отношение на Д. Т. В., че Държавата, чрез Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството към Министерство на земеделието и храните, е собственик на недвижим имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] с площ * кв.м., за който е отреден парцел * в кв. *, а по кадастралната карта съставлява имот с идентификатор * и осъждане на ответницата да предаде владението върху имота.
Касационната жалба е подадена от ответницата по иска Д. В. чрез пълномощника адв. С.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи пет основни за спора въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството към Министерство на земеделието и храните в писмения си отговор обосновава липсата на основание за достъп до касационен контрол. Представя влезли в сила решения, касаещи съседни имоти в същия квартал, в които безпротиворечиво са разрешени релевантни за настоящия спор въпроси.
Ответникът Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Бургаска област, не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск, предявен от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на Област Б. и от И. агенция по селекция и репродукция в животновъдството към Министерство на земеделието и храните /И./ срещу Д. Т. В. относно поземлен имот в [населено място], като построената в имота жилищна сграда не е обект на спора. Спорът е бил разрешен с влязло в сила решение, което е отменено на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и настоящето въззивно производство се развива след отмяната.
За установяване правото на собственост на държавата са представени доказателства, че през 1958г. е отстъпено право на строеж на Р. -П. върху * дка земя – парцел * в кв. * за изграждане на люпилня. По силата на ПМС № 3/1961г. люпилните са преминали към Министерство на земеделието. През 1978г. на Н.”Г. и свиневъдство” [населено място] е предоставено правото на изграждане на почивна станция и по този начин съществуващата люпилня е ремонтирана и преустроена в почивна база. По силата на последващи преобразувания понастоящем правоприемник на Н.”Г. и овцевъдство” К. се явява Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. След обсъждане на тези доказателства съдът е приел, че почивната станция заедно с терена са държавна собственост.
Ответницата по иска /сега касатор/ черпи правата си върху имота от [община]. В полза на общината е издадено решение на поземлената комисия № 174 от 02.11.1994г. за възстановяване собствеността върху множество имоти, сред които имот № * в местн. „Х.”. През 2000г. е съставен акт за частна общинска собственост за кв. * с площ * кв.м. на основание чл.2, ал.2, т.9 З.. С договор за замяна от 2001г. общината е прехвърлила имот № * в кв.* по плана на П. на Т. К., който през 2002г. го е дарил на дъщеря си Д. Т. В.. Последната е изградила в имота пететажна жилищна сграда в груб строеж въз основа на издадено през 2007г. строително разрешение.
От страна на ищеца е поддържано възражение за нищожност на решението на поземлената комисия, с което е възстановена собствеността на [община], като постановено от незаконен състав. От страна на ответницата по иска е поддържано евентуално възражение за придобиване на собствеността по давност.
Съдът е отрекъл доказателствената сила на акта за частна общинска собственост, поради липса на предпоставките на визираното в него основание – чл.2, ал.1, т.9 З., доколкото не са актувани отделни имоти, а цял квартал. Възражението на ищеца за нищожност на решението на поземлената комисия съдът е намерил за основателно, след като е обсъдил събраните при новото разглеждане доказателства. Установил е, че са налице две решения на поземлената комисия с № 174/02.11.1994г., имащи един и същи предмет, но подписани от различни лица. Едното решение е фотокопие на подписано решение с официална заверка за вярност, но то е подписано за председател от лице, което няма данни да е изпълнявало тази длъжност. Второто решение е оформено също като официален препис, подписано е от лица, за които е установено, че са били председател и секретар на комисията в съответния момент, но това решение не съществува на хартиен носител, а само в електронен вид и представлява извадка от динамичния регистър на службата. При тези данни съдът е приел, че първото решение е подписано от нелегитимен председател, а второто не е подписано, поради което и двете са нищожни. Въз основа на това е достигнал до извода, че [община] не е придобила правото на собственост върху имота, съответно не е могла да го прехвърли валидно на праводателя на ответницата. Възражението на последната за придобиване на имота чрез давностно владение съдът е отхвърлил предвид спирането на давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31.12.2014г. съгласно § 1 ЗД ЗС.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. на първо място поставя въпроса следва ли въззивният съд да вземе предвид всички посочени от страните доказателства, но без да обоснове кои доказателства не са обсъдени от въззивния съд, още повече, че производството се развива след отмяна на влязло в сила решение. Поради това не може да се приеме, че този въпрос е обуславящ изхода на спора.
Вторият въпрос е: порочно ли е решение на Поземлена комисия, ако е подписано от лице, което е извън състава на административния орган, но е участвало като специалист. Позоваването е на Решение № 750 от 04.11.2010г. по гр.д. № 1794/2009г. на І г.о. и Решение № 368 от 27.01.2012г. по гр.д. № 310/2011г. на ІІг.о. Двете решения разглеждат хипотези, при които актът на Поземлената комисия е приет с мнозинство от четен брой членове и подписано от председател и секретар. Според първото решение подписването от лице, което е извън състава на ПК, не прави решението нищожно, защото не променя формираното мнозинство на членовете на административния орган. Решението е неотносимо към настоящия случай, тъй като спорът е за подписа на председателя, а не на лице, извън състава на комисията, привлечено като специалист.
Третият поставен правен въпрос е дали получилият недвижим имот чрез правна сделка е добросъвестен владелец и важат ли за него разясненията в ППВС № 6/74г. Въпросът е свързан с предявеното евентуално възражение за придобиване на имота по давност, но в случая съдът изобщо не е обсъждал дали жалбоподателката е добросъвестен владелец, а е отхвърлил възражението поради въведеното от закона спиране на давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31.12.2014г.
На следващо място се поставя въпроса дали спирането на давността по §1 ЗД ЗС се прилага за земеделска земя, която не попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ и за нея е приключила земеделската реституция. Посочени са две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Решение № 6 от 22.01.2010г. по гр.д. № 2760/2008г. на ІІг.о. сочи, че разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не намира приложение за имущество, правото на собственост върху което се възстановява по силата на закона, а целта на разпоредбата е да не се допусне придобиването по давност на имоти, за които е подадено заявление за възстановяване на собствеността, но не е приключила съответната административна процедура. Решението е неотносимо, тъй като спирането на давността за придобиване на държавни и общински имоти по §1 ЗД ЗС /което продължава и до днес/ и предвиденото в чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ незачитане на изтеклата придобивна давност за имоти, възстановявани по този закон и по ЗСПЗЗ, до 22.11.1997г., имат различно приложно поле. Второто посочено решение – № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о. се отнася за придобивна давност в хипотезата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и §4 ПЗР ЗСПЗЗ и също е напълно неотносимо към настоящия спор.
Последният повдигнат от касатора правен въпрос е от кога започва да тече придобивна давност за общината и за неин частен правоприемник при приключила процедура по възстановяване на земеделска земя в полза на общината. Приложеното Решение № 627 от 05.10.2010г. по гр.д. № 1623/2009г. на І г.о. разглежда спор между възстановен собственик и частен правоприемник на ползувател и приема, че срокът за придобивна давност тече от възстановяване на собствеността на бившия собственик, а не от закупуване на имота от ползувателя. Казусът е твърде различен от настоящия спор – между държавата и частен правоприемник на общината, в полза на която е възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е установено основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството към Министерство на земеделието и храните има право на направените разноски в касационното производство, възлизащи на 1500лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 15.05.2013г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1370/2012г. по касационната жалба на Д. Т. В. от [населено място].
ОСЪЖДА Д. Т. В. от [населено място], [улица] да заплати на И. агенция по селекция и репродукция в животновъдството към Министерство на земеделието и храните – [населено място], [улица] сумата 1500/ хиляда и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: