О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 26.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 265/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. З., чрез адв. Г. Ж. срещу решение № 147/05.10.2016 г. по в. гр. д. № 353/2016 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 592/03.05.2016 г. по гр. д. № 1889/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ /към датата на образуване на производството К./ искове с правна квалификация чл. 28, във вр. с чл. 4 и чл. 8 ЗОПДИППД /отм./, вместо което е постановено отнемане в полза на Държавата от Х. Р. З. нa основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД – на жилищна сграда на три етажа и тавански етаж с Р. 492 кв.м., находяща се в гр. В.,[жк], [улица], ПИ № 10135.543.347 по кадастралния план на 28 микрорайон; Ѕ идеална част от дворно място, находящо се в гр. В.,[жк], [улица], представляващо ПИ № 10135.543.347 по кадастралния план на 28 микрорайон, одобрен със Заповед № 115/07.08.1978 г.; лек автомобил марка „БМВ“, модел „316″ с per. [рег.номер на МПС] , рама № WBACA110X0EL66904, двигател № 164Е104897685, цвят – червен, с първа регистрация 15.12.1992 г., втора регистрация на 12.08.1998 г.; от А. Р. З. на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./: Ѕ идеална част от едноетажно жилище, находящо се в гр. В., кв. „А., [улица], състоящо се от: входно антре, три стаи, два навеса, лятна кухня, баня и тоалет и от Х. Р. З. и З. Я. З. на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД – сумата 31703,02 лв., представляваща сбор от: 211,20 лв., получени при продажбата на л.а. „Опел Кадет“; 191,82 лв., получени при продажбата на л.а. „Фолксваген Голф“; 31 300 лв., получени при продажбата на л.а. „Опел Ф.”. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени със законните последици. В условията на евентуалност моли въззивното решение да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД/отм./ е постановено отнемане от касатора в полза на Държавата на Ѕ идеална част от едноетажно жилище, находящо се в гр. В., кв. „А., [улица], състоящо се от: входно антре, три стаи, два навеса, лятна кухня, баня и тоалет, със законните последици.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. решавани са противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно: 1/ „Кога следва да се приеме, че предположението за връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото имущество е основателно?”; 2/ „При извършване на преценка за законния произход на средствата, с които е придобито имуществото от проверяваното лице, задължен ли е съдът да изследва с какви средства е придобито всяко конкретно имущество, чието отнемане се иска и задължен ли е да изложи мотиви, дали има връзка между конкретното престъпление и конкретното придобиване на всяко от процесното имущество?”; 3/ „Следва ли да бъдат изложени мотиви при приемане от страна на решаващия съд, че е налице хипотезата на чл. 8, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и постановяване на отнемане на имущество на такова лице?” Във връзка с така поставените въпроси, касаторът се позовава на противоречие с ТР № 7/30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС и решение № 49/2013 г. по гр. д. № 115/2013 г. на Бургаския апелативен съд.
Ответниците по касационната жалба – КОНПИ и Апелативна прокуратура – [населено място] не са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, съобрази следното:
Касационната жалба на А. Р. З. срещу въззивното решение № 147/05.10.2016 г. по в. гр. д. № 353/2016 г. на Варненския апелативен съд, в частта му, с която е постановено отнемане в полза на Държавата от Х. Р. З. нa основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД – на жилищна сграда на три етажа и тавански етаж с Р. 492 кв.м., находяща се в [населено място],[жк], [улица], ПИ № 10135.543.347 по кадастралния план на 28 микрорайон; Ѕ идеална част от дворно място, находящо се в [населено място],[жк], [улица], представляващо ПИ № 10135.543.347 по кадастралния план на 28 микрорайон, одобрен със Заповед № 115/07.08.1978 г.; лек автомобил марка „БМВ“, модел „316″ с per. [рег.номер на МПС] , рама № WBACA110X0EL66904, двигател № 164Е104897685, цвят – червен, с първа регистрация 15.12.1992 г., втора регистрация на 12.08.1998 г. и от Х. Р. З. и З. Я. З. на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД – сумата 31703,02 лв., представляваща сбор от: 211,20 лв., получени при продажбата на л.а. „Опел Кадет“; 191,82 лв., получени при продажбата на л.а. „Фолксваген Голф“; 31 300 лв., получени при продажбата на л.а. „Опел Ф.” се явява процесуално недопустима поради липса на процесуална легитимация. Противното би означавало, в нарушение на установената в чл.26, ал.2 ГПК забрана, да се придаде правно значение на обективирано във касационната жалба упражняване на чужди процесуални права. Процесуално легитимирани да подадат касационна жалба срещу въззивното решение, постановено по исковете по чл. 4, ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД отм. са страните по делото с този предмет- КОНПИ, Х. Р. З. и З. Я. З. От тези страни жалба не е подадена и решението на въззивния съд спрямо тях е влязло в сила. А. З. е трето лице за правния спор между Държавата и Х. Р. З. и З. Я. З. по чл. 4, ал.1 ал.2 ЗОПДИППД отм.. Той не разполага с качеството необходим другар, нито е процесуален субституент на страните- физически лица, поради което няма процесуално право на касационна жалба и не може да упражнява чуждо процесуално право.
В останалата си част, касационната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Производството по делото е образувано по мотивирано искане на К. /сега КОНПИ/ против Х. Р. З., З. Я. З. и А. Р. З. на основание чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ съдът да отнеме в полза на Държавата подробно описано в искането имущество. За да отмени първоинстанционното решение, с което така предявените искове са отхвърлени, въззивният съд е приел за установено, че с решение № 143/15.04.2009 г. на КУППД е образувано производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност на Х. Р. Зампир с краен момент датата на образуване на съдебното производство – от 27.06.1987 г. до 27.06.2012 г. През 2007 г. Х. Р. З. е осъден в държава – членка на ЕС за престъпление, което покрива обективните и субективни предели на престъпление по чл. 155 и по чл. 159а-159в НК, попадащи в приложното поле на чл. 3, ал.3, вр. ал.1, т.3 т. 4 ЗОПДИППД/отм./. Изложени са мотиви, че през проверявания период Х. Р. З. самостоятелно, а след 11.12.2001 г. – по време на брака си със З. Я. З., е придобил недвижимо имущество и МПС на значителна стойност по смисъла на § 1,т.2 окт ДР на ЗОПДИППД /отм./ Прието е, че роднинските връзки между ответниците, както и периода, в който първите двама ответници са били в брак, са безспорно установени. Въззивният съд е формирал решаващ извод за доказаност на твърдението относно липсата на законни доходи за придобиването на процесното имущество с оглед заключенията на вещите лица, установяващи приходи в размер на 1147.72 М. и разходи в размер на 6256.38 М., т. е. отрицателна разлика от 5108.66 М., както и приходи в размер на 1147.72 М. и разходи в размер на 4251.02 М. – отново отрицателна разлика от 3103.30 М.. Прието е, че извършените от ответника престъпления – проституция и трафик на хора, предполагат кумулиране на средства в големи размери. Изложени са мотиви, че връзката между престъпната дейност и придобиването на имуществото може да се предположи, за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД /отм./ като съгласно задължитерните указания на ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се продположи, би било достатъчно, щом не е доказан законен източник за придобиването на имуществото. Прието е, също така, че е допустимо основателно да се предположи придобиването на имущество от престъпна дейност и назад във времето – преди извършването на инкриминираното деяние. Формиран е решаващ правен извод, че предвид вида и характера на извършваната от ответника Х. Р. З. престъпна дейност, както и липсата на законни източници на доходи и придобиването на движимо и недвижимо имущество на значителна стойност, може да се направи предположение, че то е придобито от установената престъпна дейност. Изложени са мотиви, че на отнемане подлежи не само имуществото, равняващо се на установената разлика между приходи и разходи, а предявените искове следва за бъдат уважени изцяло, тъй като са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1 и 2 ЗОПДИППД /отм./, с оглед доказателствата относно имуществото на ответниците, направените разходи за придобиването му, както и за размера на законните доходи, обосноваващи, че реализираните приходи са недостатъчни за придобиването на процесното имущество.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е уважен иска по чл. 8, ал.1 ЗОПДИППД отм.. Първите два правни въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се отнасят към мотивите на въззивния съд, формирани по исковете по чл. 4, ал.1 и 2 ЗОПДИППД отм., в която част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Тези въпроси не са обуславящи относно иска по чл. 8, ал.1 ЗОПДИППД отм., тъй като въззивният съд не е изложил мотиви по него. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на исковете по чл. 4, ал.1 и 2 ЗОПДИППД отм. относно имуществото, предмет на тези искове, и не е изложил мотиви относно наличието на предпоставките на иска по чл. 8, ал.1 ЗОПДИППД отм. относно имуществото, предмет на този иск.
Третият въпрос, поставен в изложението, а именно „Следва ли да бъдат изложени мотиви при приемане от страна на решаващия съд, че е налице хипотезата на чл. 8, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и постановяване на отнемане на имущество на такова лице?”, е обуславящ и е свързан с тълкуването на чл. 235, ал.2 ГПК, но по този въпрос не е налице посоченото от касатора допълнително основание на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК- наличие на противоречива практика на съдилищата. Практиката по чл. 235, ал.2 ГПК е уеднаквена с решения по чл. 290 ГПК /р.138-14-ІV ГО, р.388-11-ІV ГО/, съгласно които съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да се произнесе по всички относими доказателства и доводи на страните като посочи кои факти приема за установени и коя правна норма се прилага. Съгласно т.3 на т.р. 1-10- ОСГТК, когато по поставения въпрос практиката е уеднаквена с решение по чл. 290 ГПК, касационното обжалване не се допуска на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, въпреки че след уеднаквяването на практиката има постановени решения на съдилища, които му противоречат.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Трето Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Р. З. срещу решение № 147/05.10.2016 г. по в. гр. д. № 353/2016 г. на Варненския апелативен съд, в частта му с която е постановено отнемане в полза на Държавата от Х. Р. З. нa основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД – на жилищна сграда на три етажа и тавански етаж с Р. 492 кв.м., находяща се в [населено място],[жк], [улица], ПИ № 10135.543.347 по кадастралния план на 28 микрорайон; Ѕ идеална част от дворно място, находящо се в [населено място],[жк], [улица], представляващо ПИ № 10135.543.347 по кадастралния план на 28 микрорайон, одобрен със Заповед № 115/07.08.1978 г.; лек автомобил марка „БМВ“, модел „316″ с per. [рег.номер на МПС] , рама № WBACA110X0EL66904, двигател № 164Е104897685, цвят – червен, с първа регистрация 15.12.1992 г., втора регистрация на 12.08.1998 г. и от Х. Р. З. и З. Я. З. на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД – сумата 31703,02 лв., представляваща сбор от: 211,20 лв., получени при продажбата на л.а. „Опел Кадет“; 191,82 лв., получени при продажбата на л.а. „Фолксваген Голф“; 31 300 лв., получени при продажбата на л.а. „Опел Ф.”.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147/05.10.2016 г. по в. гр. д. № 353/2016 г. на Варненския апелативен съд, в останалата му част, по касационната жалба на А. Р. З..
Определението, в частта с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на касатора, а в останалата си част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: