О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
[населено място], 09.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети април , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1219 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ П. Б. / България / „ АД против постановеното на 10 юни 2011 год. решение на Варненски апелативен съд , търговско отделение , по т.д.№ 207 / 2011 год. , с което е отменено решение на Шуменски окръжен съд от 12.01.2011 год. по гр.д.№ 350 / 2010 год. и вместо това е постановено отхвърляне на предявения от касатора против В. Д. Р. иск с правно основание чл.422 от ГПК, за сумата от общо 31 809,68 лв. / главница , договорна и наказателна лихви / , дължима по обявен за предсрочно изискуем кредит , на основание сключен договор за земеделски кредит № 140 -349130 / 12.0-9.2007 год., за задълженията на кредитополучателя по който ответникът е поел да поръчителства. Касаторът оспорва правилността на решението , като постановено в противоречие с материалния закон – чл.147 ал.2 от ЗЗД . В изложението по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК формулира материалноправен въпрос ,свързан с приложението на чл.147 ал.2 от ЗЗД , в хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото , който , в съответствие с правомощието на настоящата инстанция да конкретизира и уточни същия , съгласно задължителните указания на т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, се свежда до : отпада ли изцяло отговорността на поръчителя за задължението за което поръчителства ,т.е. и отговорността в съответствие с първоначалната договореност между кредитора и длъжника , в случай че поръчителят не заяви изрично съгласие за продължаване срока за изпълнение на задължението . С други думи : чл.147 ал.2 от ЗЗД предвижда ли основание за автоматично отпадане отговорността на поръчителя, в случай че не е дал изричното си съгласие за продължение срока на главното задължение .
Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като не намира, че е налице формулиран правен въпрос , а дори и да се приеме от изложението поставения по-горе , то не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . Намира, че въззивното решение е постановено в съответствие с решение № 2188 / 19.12.1995 год. по гр.д.№ 307 / 95 год. на V-то гр. отд. на ВКС .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване , намира следното :
„П. Б. / България / „АД е предявил иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване вземането си спрямо В. Д. Р. , на основание чл. 138 ал.1 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ , за събиране задължението на трето за спора лице – Й. И. А. , възникнало от договор за земеделски кредит № 140 – 249130 / 12.09.2007 год. и обявено за предсрочно изискуемо , поради неизпълнение на кредитополучателя, в съответствие с Общите условия на банката – кредитодател . За задълженията по този договор ответникът е сключил договор за поръчителство с банката. След сключването на договора за земеделски кредит, с последващ анекс № 1 / 11.03.2009 год. е извършено преструктуриране на кредита, изрично мотивирано с трансформирането на просрочена главница в редовна , с оглед което е променен погасителния план – падежа на месечните погасителни вноски – от 25-то на 28-мо число на съответния месец , променен е незначително размера на погасителните вноски и като цяло е променен срока за издължаване на кредита – 28.02.2015 год., при първоначален срок – 25.09.2014 год. . Анексът не е подписан от поръчителя – ответник, нито в писмен вид допълнително същият е заявил съгласие с удължаването на срока за издължаване на кредитополучателя . Задължението по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо преди изтичане първоначално уговорения в същия срок . За да отхвърли иска , въззивният съд е приел, че като не е заявил съгласие за удължаване срока за погасяване на кредита, поръчителят се е освободил от задължението си изобщо , в съответствие с чл.147 ал. 2 от ЗЗД .
Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – т.1. – е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело . Правомощие на съда е да го конкретизира и уточни, в съответствие с изложението на касатора . От последователното изложение на релевантните обстоятелства и обвързаността им с приложението на чл.147 ал.2 от ЗЗД напълно ясно,видно и за ответната страна , е изводим формулирания : за последиците относно отговорността на поръчителя , при изменение срока за изпълнение на задължението, за което поръчителства , без негово съгласие .Същият е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда, поради което удовлетворява общия критерий за допустимост на касационното обжалване , съгласно чл.280 ал.1 ГПК . По приложението на чл.147 ал.2 ЗЗД в конкретната хипотеза – предявено от кредитора към поръчителя изпълнение поради предсрочна изискуемост и за цялото вземане , в рамките на първоначалния срок на договора – липсва задължителна съдебна практика .Приложеното решение № 2188 / 19.12.1995 г. по гр.д.№ 307 / 95 год. на V-то гр. отд. на ВКС не може да се приеме за относимо , тъй като от мотивите му не се установява идентичност на спора с разрешимия в настоящото производство , доколкото е неустановимо отговорността на поръчителя да е приета за отпаднала само и единствено с оглед изменението на срока за изпълнение на задължението без негово съгласие , т.е. че не се касае за предявено от кредитора изпълнение след изтичане на първоначално уговорения срок, с който поръчителят се е задължил ,в който смисъл нормата на чл.147 ал.2 от ЗЗД не се нуждае от тълкуване за прилагането й . В хипотезата на предявено от кредитора изпълнение преди изтичане и на първоначално уговорения срок , обаче, когато за кредитора съществува основание да предяви вземането си в същия , без това да конфронтира с предоговорения с длъжника краен срок за изпълнение на задължението , отговорът на така поставения въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което удовлетворява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 10.06.2011 год. по т .д. № 207 / 2011 год. на Варненски апелативен съд .
УКАЗВА на касатора „П. Б. / България / „АД , в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса по допуснатото касационно обжалване, в размер на 636,19 лева .
След представяне доказателства за внесена държавна такса или изтичане на предоставения за същото срок, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :