О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
С. 28.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 920 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадените две касационни жалби от [фирма], представлявано от управителя Г.,чрез процесуалния представител адвокат Р. и от Л. К. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 192 от 2.05.2012г. по в.гр.д.№ 55/2012г. Софийски окръжен съд, с което е:
– оставена без разглеждане като просрочена въззивната жалба на Л. К. Р. и по нея въззивното производство е прекратено,
– отхвърлена е молбата на Л. К. Р. за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционния акт
– обезсилено е първоинстанционното решение от 9.11.11г.по гр.д.№ 70/09г.на РС Своге в частта,в която са уважени предявените от Л. К. Р. искове против [фирма] за периода:1.01.06г.-31.12.08г.за заплащане на обезщетение за ползване без основание за разликата над 4 500лв.до 8 937.60лв.,ведно със законната лихва,считано от 30.01.09г., както и в частта за обезщетение за ползване за сумата над 8 937.60лв.до 9 000лв.и е прекратено производството в тази част,
– отменено е решение от 9.11.11г.по гр.д.№ 70/09г.на РС Своге в частта,в която са уважени предявените от Л. К. Р. искове против [фирма] за периода:1.01.06г.-31.12.08г.за заплащане на обезщетение за ползване без основание за разликата над 4 468.80лв.до 4 500лв.,ведно със законната лихва, считано от 30.01.09г.и вместо това е постановено друго,с което тези искове са отхвърлени и е
– потвърдено решение от 9.11.11г.по гр.д.№ 70/09г.на РС Своге в останалата част,с която са уважени предявените от Л. К. Р. искове против [фирма] за периода:1.01.06г.-31.12.08г.за заплащане на обезщетение за ползване без основание за сумата от 4 468.80лв.,ведно със законната лихва считано от 30.01.09г.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба [фирма], се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос – следва ли въззивния съд при неточен доклад от първоинстан-ционния съд да изготви собствен.Позовава се на две решения/№ 138/11г.на ІVг.о.и №700/10г.на ІІІг.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от Л. К. Р. се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени два въпроса :1. има ли процесуална възможност въззивния съд да остави без разглеждане въззивна жалба без преди това да е съобщил на страната,че е пропуснала процесуален срок и 2.ако в срока за произнасяне съдът е констатирал,че страната е пропуснала процесуален срок,следва ли да пристъпи към произнасяне на решение или следва да отмени хода по същество и да съобщи на страната това обстоятелство?Позовава на две определения на ВКС и на решение на СГС,което обаче не може да бъде ценено,защото не съдържа отбелязване да е влязло в сила,а съгласно приетото в т.3 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС съдебната практика се формира само от влезли в сила актове.
Срещу подадената касационна жалба на Л. К. Р. е постъпил отговор от Г. И. П.,с който оспорва нейната допустимост и основателност.Претендира направените разноски.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. съд е постанови акта си,като е приел,че ищцата Л. К. Р. е собственик на процесния магазин,който през исковия период е бил ползван от ответника [фирма] без последния да заплаща наем.Счел е,че е налице неоснователно обогатяване със стойността на спестения наем, която е изчислена от вещо лице при съобразяване спецификата на имота/магазин за търговия с нехранителни стоки/ и движението на пазарните цени.Съдът е направил тези свои изводи въз основа на ангажираните гласни доказателства и пред вид обстоятелс-твото,че управителят на ответника –юридическо лице не се е явил и не е отговорил на поставените му по реда на чл.176 от ГПК въпроси. Относно ответниците физически лица- съдът е счел,че не е установено те да са ползвали магазина,както и не е установено основание, на което да е било възможно ползването.Посочил е,че пред вид стойността на наема,с оглед забраната на чл.133 б.”в”изр.2 от ГПК/отм./ са недопустими свидетелски показания за доказване на твърдяното от тях основание за ползване-сключен договор за заем за послужване.
С акта си въззивния съд се е произнесъл и по направеното искане за възстановяване на срока за обжалване.За да го счете за неоснователно, е приел, че обстоятелствата на които се е позовала страната – обявена на 24.11.11г. железопътна стачка и липса на алтернатива на железопътния транспорт – освен че са недоказани,още – не съставляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона,които страната не е могла да преодолее.
По подадената от [фирма] касационна жалба настоящият съдебен състав намира следното:
Съпоставката между поставения от този касатор въпрос и изложените мотиви,налага извод,че същият е годно общо основание за допустимост,доколкото е от значение за изхода на спора и е свързан с решаващата воля на съда.По него обаче не следва да се допуска касацион-но обжалване,защото няма противоречие между приетото от въззивния съд и изложеното в посочените от касатора две решения на ВКС. Съгласно последните – въззивният съд допуска съществено процесуално нарушение, ако при неточен доклад на първоинстанционния съд,не изготви собствен такъв и не се произнесе служебно по допустимостта на постановеното от първата инстанция решение./В решение №138/11г.на ІVг.о. – предявения иск е бил с правно основание чл.57 ал.2 от ЗЗД,а съдът е разгледал иск по чл.45 от ЗЗД,а в решение №700/10г.на ІІІг.о. при предявен иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД,съдът е преценил,че районният съд „не е изпълнил задължението си да изготви доклад,включващ изясняване на обстоятелствата,от които произтичат претендираните права”,правната им квалификация, възраже-нията на ответника,”кои права и обстоятелства се признават,кои не се нуждаят от доказване и указания за разпределение на доказателствената тежест”/.
Настоящият случай не е такъв.В изготвения от първоинстанционния съд доклад е било посочено,че предявеният иск е с правно основание чл.73 от ЗС/за присъждане на обезщетение за лишаване от ползите/. В. съд без да прави нов доклад по делото,в мотивите си е приел,че с оглед изложените в исковата молба твърдения,че ответника [фирма] е държател,а не владелец на процесния имот, коректното правно основание на иска е чл.59 ал.1 от ЗЗД/а не чл.73 от ЗС/. В случая се касае до направено от въззивния съд уточнение на правното основание,а не до произнасяне по ново такова /тъй като и в двата случая хипотезата е на неоснователно обогатяване/.При положение,че първоинстанционният съд се е произнесъл по заявения от ищеца иск,съобразно изложените от него фактически доводи и искания, които е разгледал и обсъдил съобразно правилно разпределената от него доказателствена тежест и като се има пред вид,че направеното от въззивния съд уточнение в квалификацията не изисква промяна на подлежащите на установяване факти и обстоятелства, следва извод,че не е било необходимо изготвяне на нов доклад.Съответно – тъй като постановения първоинистнационнен акт не е недопустим, въззивният съд не е допуснато нарушение на служебното задължение за проверка допустимостта на постановения акт.
По жалбата от Л. К. Р. :
Независимо,че е наречена „касационна”,същата няма такъв характер. Касае се до предявена частна жалба срещу прекратително определение на въззивния съд,с което той е отказал да се произнесе по подадената от Л. К. Р. въззивна жалба,поради нейното просрочие. Няма процесуална пречка съдът да се произнесе по допустимостта на подадена въззивна жалба с окончателния си акт,но в този случай този акт има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба.
Подадената частна жалба е неоснователна.Правилен е извода на съда за просрочие на подадената от Л. К. Р. на 28.11.11г. въззивна жалба.Съобщението за изготвения първоинстанционен акт е получено лично от нея на 11.11.11г. и двуседмичният срок за обжалването е изтекъл на 25.11.11г./петък/.
Неправилен е обаче акта на въззивния съд в частта,в която е отхвърлена молба за възстановяване на срок за обжалване на първоинстан-ционния акт.Процедурата по възстановяване на срок започва с подаване на молба.В случая – такава молба по делото няма,защото въззивният съд е приел за разглеждане подадената от Л. К. Р. въззивна жалба с нарочно свое разпореждане от 7.02.12г. В съдебното заседание по разглеждането й пълномощникът на Л. К. Р. само е заявил,че ако съдът счете жалбата за просрочена „при условията на чл.65 от ГПК ще инициира производство по възстановяване на срок за обжалване”.
Освен това- съгласно чл.64 ал.3 от ГПК –молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението,че срокът е пропуснат.В случая въззивният съд като се е произнесъл едновременно и по просрочието на жалбата и по основателността на молба за възстановяване – не е изпълнил задължението си да уведоми страната за пропуснатия срок за обжалване.Съответно – не е започнал да тече срока за подаване на молба за възстановяването му.Не е спазена и установената процедура,защото съгласно чл.66 ал.1 от ГПК – молбата се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок.
В. съд след като се е произнесъл по искане за възстановя-ване на срок,с което не е сезиран/няма подадена молба/,преди да започне да тече срока за това процесуално действие и без да е спазена установената процедура, е постановил незаконосъобразен акт,който следва да бъде отменен.На страната следва да бъде изпратено копие от настоящето определение,с което да бъде уведомена,че е пропуснала срока за обжалване на първоинстанционния акт/от получаването му за нея ще тече 7-дневния срок за заявяване на искане за възстановяването му/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192 от 2.05.2012г. по в.гр.д.№ 55/2012г. Софийски окръжен съд по подадената от [фирма] касационна жалба.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Л. К. Р. от [населено място] [улица] против имащата характер на определение част от въззивно решение № 192 от 2.05.2012г. по в.гр.д.№ 55/2012г. Софийски окръжен съд,с която е оставена без разглеждане като просрочена въззивната й жалба против решение от 9.11.11г.по гр.д.№ 70/09г.на РС Своге.
ОТМЕНЯ имащата характер на определение част от въззивно решение № 192 от 2.05.2012г. по в.гр.д.№ 55/2012г. Софийски окръжен съд,с която е отхвърлена е молбата на Л. К. Р. за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционния акт.
КОПИЕ от настоящето определение да се изпрати на Л. К. Р. с оглед възможността й по чл.64 ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.