4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
С., 29.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 79/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. А. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 193 от 13.05.2016 г. по в.гр.д.№ 188/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 147 от 27.11.2015 г. по гр.д. № 539/2015 г. на Районен съд – Свищов за отхвърляне на предявения срещу М. К. Т., А. Л. А., И. Л. Т. и [фирма] иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителност на сключената с нот.акт № 152, т.ІХ, нот.дело № 912/2013 г., на нотариус Аджарска, покупко –продажба, до размер на ? ид.част.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3, предл. второ и трето от ГПК. Твърди се, че независимо от указанията на съда, по делото не е представен оригинал на потвърждаването на представителната власт, а от друга страна това потвърждаване не е било изпратено до ответното дружество. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е оценил оттеглянето на потвърждаването, което поражда действие от момента на достигането му до лицето, до което е отправено. По съображения в жалбата се иска касиране на атакуваното решение, с произтичащите от това правни последици. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Становище по касационната жалба е заявил само ответникът по касация [фирма]. В постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор дружеството, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване поради липса на формулирани правни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. По същество се твърди неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Велико Търново е приел за безспорно установено от фактическа страна следното: Сключването на договор за покупко-продажба на съсобствена и сънаследствена земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], [община], като явилия се пред нотариуса продавач Л. А. Т. – чичо на ищеца, е действал лично и като негов пълномощник, но без надлежна представителна власт; Нотариално заверено/подпис и съдържание/ потвърждаване от 05.06.2014 г. от ищеца Р. Т. А. на сключения договор за продажба на земеделски земи по н.а. № 152/2013 г., като изрично е заявено, че е представляван от чичо си Л. А. Т.. Въззивният съд е констатирал, че потвърждаването е представено в оригинал на стр. 88 от първоинстанционното дело.
От правна страна са възприети изцяло изводите на първата инстанция, че с потвърждаването, дадено в необходимата форма и съдържание, сделката е санирана съгл. чл.42, ал.2 ЗЗД. За ирелевантно е прието последващото оттегляне на потвърждаването на договора – с декларация едва от 29.01.2015 г., тъй като веднъж санирана сделката с потвърждаването от 05.06.2014 г., същата не може да бъде атакувана на това основание като сключена без представителна власт.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил конкретни правни въпроси, които да са от значение за формиране решаващата воля на съда по спорното материално право. По същество искането за достъп до касация е основано само на доводи за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, довели до необоснованост на фактическите и правни изводи. Съобразявайки задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които непосочването на значими за изхода на конкретното дело правни въпроси съставлява достатъчно основание за да се постанови отказ за допускане на касационното обжалване, както и за недопустимостта ВКС да извежда такива въпроси, следва да се приеме за неоснователно твърдението за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Трябва да се има предвид и законодателното разграничение и различието между основанията за допускане на касация от основанията за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК, на което е акцентирано в цитирания акт на нормативно тълкуване. Именно поради това, не би могло основанията за допускане на обжалването да се мотивират с твърдяни пороци на атакувания съдебен акт, водещи до неправилност. В рамките на производството по селекция на касационните жалби е процесуално недопустимо да се извършва преценка за законосъобразност и обоснованост на изводите на решаващия съд. Такава проверка би могла да се осъществи само при доказване на основания за допускане на касационен контрол.
Поради неустановяване на основния селективен критерий, настоящият състав не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни основания за достъп до касация.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се отхвърли, тъй като с отговора на жалбата не са представени доказателства за сторени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 193 от 13.05.2016 г. по в.гр.д.№ 188/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: