О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
С., 07.05. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 41 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на [фирма], С., чрез адв. Л. против определение № 417/30.11.2011 г. на състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 1230/2011 г.
С него е оставена без разглеждане молбата по чл. 303 ГПК на [фирма], С. за отмяна на определение, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
К. чрез инспектор-юрист Г. Д. – Г. е отговорила, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Определението на въззивния съд, с което се произнася по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОППДИППД винаги подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, за разлика от общата хипотеза по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, в която въззивното определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, само, ако въззивният съд, като отмени акта на първата инстанция, сам допусне обезпечението.
Във всички случаи, обаче, както и при обжалване на определение, постановено по ЗОППДИППД, Върховният касационен съд извършва предварителна селекция за наличие на основания за допускане на обжалването по предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Определението, с което се отказва разглеждане на допустимата касационната жалба поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване – то не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК, както многократно и непротиворечиво се е произнасял и Върховния касационен съд в редица съдебни актове на състави от гражданска и търговска колегии.
С него, също така, не се дава и разрешение на материалноправен спор и поради това, е извън обхвата на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК.
Правилно, съставът на Върховния касационен съд по гр.д. № 1230/2011 г. е приел за недопустима молбата на [фирма], С. за отмяна на определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което е отказано допускане на касационно обжалване на въззивно определение по молба за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОППДИППД.
На практика, в частната жалба, предмет на настоящото дело, търговското дружество изразяват несъгласие с определението на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 3 ГПК, а това е недопустимо в настоящото производство.
Както стана ясно, преценката на съда дали са налице основания за допускане на касационно обжалване, не може да се проверява нито по реда на редовния инстанционен контрол, нито пък е основание за отмяна по чл. 303 ГПК.
В настоящото производство от значение са само въпроса дали молбата по чл. 303 ГПК на жалбоподателя е допустима – актът, чиято отмяна се иска попада ли в приложното поле на гл. ХХІV ГПК, съответно оплакванията за неправилност съставляват ли основание за отмяна в някоя от хипотезите на чл. 303 ГПК.
В случая, определението по чл. 274, ал. 3 ГПК не е с правните последици на решение, нито обосновката за отмяната му има предвид някое от основанията по чл. 303 ГПК.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 417/30.11.2011 г. на състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 1230/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: