О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
С., 15.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 814 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. Ц. чрез адв. В. Й. Б. от В. срещу въззивно решение № 33/23.02.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 673/2010 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. П. Ц. е предявила частичен иск против С. З. Й. за сумата от 25 100 лв. – причинени вреди от Йорданов в качеството му на адвокат на Ц.. Претенцията е формирана от сумите за погасяване на задължението на В. Ц. към К. Ц. и детето П. Ц. по нохд № 1081/204 г. по описа на Варненския окръжен съд, включително и платени натрупани лихви, такси и други разноски по предприето срещу нея принудително изпълнение.
Твърди се, че Ц. била осъдена да заплати по нохд № 1081/204 г. по описа на Варненския окръжен съд обезщетение от 8 000 лв. на К. Ц. за неимушествени вреди, причинени при средни телесни повреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, както и по 20 000 лв. на К. Ц. и на детето П. Ц., действащ чрез майка си К. Ц. за неимуществените им вреди от смъртта на наследодателя Р. Г. Ц. в резултат на същото пътнотранспортно произшествие. Ц. заплатила 8 000 лв. по споразумение от 18.07.2005 г., а за остатъка от дължимите обезщетения било образувано изпълнително дело.
Ц. имала сключен договор гражданска отговорност с М. [фирма], С. и упълномощила адв. С. Й. да заведе дело срещу застрахователя по чл. 409 ТЗ /отм./ за заплатената от нея сума от 8 755 лв. Било образувано гр.д. № 6325/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав. Производството било спряно в закрито заседание от 27.02.2007 г. поради открито производство по несъстоятелност на застрахователното дружество. С молба, подписана от адв. Й. до синдика, получена от адресата на 26.03.2007 г. е поискано на Ц. да се изплати сумата 8 755 лв. Било отказано по неформален начин, защото е пропуснат срока за подаване на заявлението. По-късно чрез адв. В. Б. Ц. поискала от Гаранционния фонд да определи обезщетение от 8 755 лв., както и 1 350,20 в. съдебноделоводни разноски по образуваното срещу застрахователя дело и адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. Молбата е отхвърлена, защото претенцията не е била включена в одобрения списък на вземанията по чл. 692 ТЗ от съда по несъстоятелността.
Поддържа се, че адв. С. Й. носи отговорност по чл. 51 ЗА. Той, по силата на споразумението от 2005 г. между В. Ц. и К. Ц. предявил като процесуален представител на Ц. и детето П. Ц. искове за остатъка от дължимата от Ц. сума – 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и лихва, считано от датата на увреждането, срещу застрахователя. Този иск също бил образуван за разглеждане в Софийски районен съд и приключил с осъдително решение от 09.06.2006 г. Цареви се снабдили с изпълнителен лист на 02.10.2006 г. Адв. С. Й. поискал от синдика на застрахователя да изплати на Цареви сумите по съдебното решение, но има отказ /неформален/ поради пропускане на срока.
По този начин адвокат е увредил интересите на В. Ц., като е пропуснал в срок да предяви навременно исканията от нейно име и от името на Ц. пред съда по несъстоятелността. Тя е погасила всички натрупани задължения общо, както и направила съдебноделоводни разходи, общо в размер на 88 296 лв.
Съдът отхвърлил иска, защото приел, че отношенията между В. Ц. и С. Й. в качеството му на адвокат са уредени с пълномощното за процесуално представителство по гр.д. № 6325/2005 г. на СРС, 68 състав за сумата от 8 755 лв. по иска срещу М. [фирма], С. с правно основание 409 ТЗ. Адвокат Й. не е бил упълномощен да я представлява пред съда по несъстоятелността. Освен това, за сумата над 8 755 лв. не може и да носи отговорност, че не я е заявил в срок като вземане пред синдика, тъй като тя се дължи по приключилото наказателно дело.
Въпросите дали е правилно приложен материалния закон от въззивния съд по делото с оглед изпълнение или неизпълнение на задълженията на адвоката по чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата и дали в конкретния случай адв. Йорданов е защитил по най-добрия начин правата на своя клиент; настъпилото преклудиране на правото да се търси вземане по застрахователните обезщетения по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” поради пропуснат срок да се предяви вземането пред съответния орган, определя ли деликтно поведение на ответника, касаят правилността на въззивното решение. Във връзка с постановен от по тях от съда няма поставени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – съдът е достигнал до фактически или правен извод, а от там и до крайния резултат по спора, защото се е произнесъл по процесуалноправен или материално правен въпрос в противоречие със задължителната практика или при противоречива съдебна практика или при липса на такава или наличие на други обстоятелства, изискващи разглеждане на правния въпрос с оглед точното приложение на закона и развитие на правото.
Въпросът дали възниква отговорност за вреди по чл. 51 ЗА за адвокат, когато той не е предприел своевременни действия, за да защити правата и законните интереси на своя клиент е неотносим към постановеното в обжалваното решение, защото апелативният съд е приел, че в отношенията между адв. Й. и В. Ц. не е имало задължение за представителство по делото по несъстоятелност, липсва виновно бездействие във връзка с отношенията им по гр. д. № 6325/2005 г. на СРС, 68 състав, а и по него спорният предмет е само сумата от 8 755 лв.
Въпросът какъв е обхвата на адвокатските задължения по сключен договор за правна защита и съдействие е общ и отговора зависи от конкретните отношения между довереник и доверител, като законодателят е очертал рамката в разпоредбите по глава Девета от Закона за адвокатурата. В приложените от касатора съдебни решения са разгледани различни проявни форми на тази отговорност – в Р-76-2008-ТК ВКС по т.д. № 619/2007 г. и Р-43-2009-ОС Хасково по гр.д. № 40/2009 г. е изяснено, че съгласно чл. 40, ал. 2 ЗА адвокатът поема задължение за правна защита, а не за определен резултат на делото, което е само в компетентността на съда, в Р-1221-2009-V ГО ВКС по гр.д. № 5201/2007 г. е постановено, че адвокатът не може да носи отговорност, че не е извършил действия, които са процесуално недопустими. Не е налице противоречие между постановеното по тези решения и в атакувания съдебен акт.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на противната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 2 400 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 33/23.02.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 673/2010 г.
ОСЪЖДА В. П. Ц. да заплати на С. З. Й.сумата в размер на 2 400 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: