3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№345
Гр.София, 11.04.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 486 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 163/06.02.2012г., постановено по т.д.№ 1921/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 228/28.02.2011г. по гр.д.№ 338/10г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.426, ал.1 /отм./ ТЗ за сумата от 275731.68 лв. и сумата от 149.24 евро по договори за разплащателни сметки.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по двете разплащателни сметки на ищеца – настоящ касатор не са постъпвали посочените суми от момента на откриването им до края на 2005г., както и че от страна на банката не са извършени неправомерни действия по разпореждане със суми или бездействия, изразяващи се в отказ да се преведат суми на публичния изпълнител въпреки наложения запор. Банката е уведомила ищеца, че към 02.03.2005г. по сметките е наличен минимален авоар, като отрицателната разполагаемост в размер на исковите суми погрешно е посочена като наличност в писмото от 03.02.2005г. до публичния изпълнител.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на подписан документ, за опровергаване на доказателствената му сила, за оспорване на верността му и за правомощията на въззивния съд при констатирани нарушения на процесуалните правила.
Поставените въпроси са във връзка с твърдението на касатора, изложено и в исковата молба, че сумите от 275731.68 лв. и от 149.24 евро са посочени като налични по негови разплащателни сметки в писмо, издадено от банката до публичния изпълнител, които суми не му били възстановени.
Независимо от характеристиката на писмото като частен свидетелстващ документ и неговото оспорване, както и с оглед разпределението на доказателствената тежест, въззивният съд е постановил решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия състав се основават на изслушаното заключение на икономическата експертиза и на писмените документи относно установената отрицателна разполагаемост по сметките на ищеца, констатираната грешка в писмото, издадено въз основа на извлечение от сметките, в чийто оригинал са посочени отрицателни стойности, предвид на наложения запор. В този смисъл, поставените от касатора въпроси са насочени към довод, че констатациите в писмото на банката не биха могли да се опровергават или да се приеме нещо различно от удостовереното в документа. Правилата за разпределение на доказателствената тежест, уреждат последиците при доказване или съответно недоказване на истиността или неистиността на оспорените документи, или на релевантните факти и обстоятелства по спора, но преценката на ангажираните доказателствени средства е част от решаващата дейност на съда. Инстанцията по същество изгражда фактическите и правните си изводи въз основа всички доказателства по делото – чл.235, ал.2 ГПК, а не само на доказателствата, събрани по искане на страната, която носи доказателствената тежест.
По тези съображения поставените процесуални въпроси не са от значение за изводите на въззивния съд, поради което касационното обжалване не се допуска.
Ответникът е претендирал разноските за касационното производство, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 163/06.02.2012г., постановено по т.д.№ 1921/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.