О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 345
София, 24.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3689/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Г., с ЕГН [ЕГН], ог [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Н., срещу решение № 937 от 12.05.2014 г. по гр.д. № 36/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3169/30.04.2013 г. по гр.д. № 1702/2011 г. на Софийския градски съд, І-18 състав. С посоченото първоинстанционно решение Р. Г., действаща като ЕТ с фирма „Р.-Р. Г.”, ЕИК[ЕИК] е осъдена да заплати на В. В. В. сумата 23 984.04 лв. неустойка за неспазване на срока по чл.4, ал.2 от договор от 19.08.2009 г., за периода от 01.04.2010 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва от 11.02.2011 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Касаторката счита, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, вкл. и представената по делото нотариално заверена декларация, в която ищецът е заявил, че е осведомен за проекта и апартамента, който му се предоставя, както и, че няма да има претенции за неустойка поради забава, причинена от криза в строителния сектор.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация В. В. В., чрез пълномощника си адвокат В. Т., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита, че не са налице поддържаните в жалбата основания за касиране. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния едномесечен срок.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е ангажирана отговорността на ответницата, действаща като ЕТ, за неизпълнение на договорно задължение за снабдяване на процесните имоти с разрешение за ползване в уговорения срок, въззивният съд е приел, че решението е валидно и допустимо, а при постановяването му не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. В мотивите към обжалвания съдебен акт изрично е отразено, че в подадената бланкетна въззивна жалба не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение и конкретни оплаквания, поради което и съобразявайки очертаните в чл.269 ГПК правомощия на въззивния съд при проверка правилността на решението, съдебният състав на Софийския апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд. Решаващият съдебен състав не е зачел постъпилото след изтичане на преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК уточнение на подадената от ЕТ-ответник въззивна жалба, тъй като последната не е оставена без движение за уточняване на конкретни пороци на първоинстанционното решение, а и липсата на указание в какво се състои порочността на първоинстанционното решение не съставлява основание за даване на такива указания – чл. 260, т.3, вр. с чл.262, ал.1 и ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е длъжен да посочи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил волята на съда по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, като извън правомощията на касационната инстанция е да извежда правния въпрос въз основа на касационните оплаквания, или въз основа на съдебната практика, на която се позовава касатора/ при поддържани допълнителни основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/.
В приложеното по делото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано от жалбоподателката в изпълнение на дадените с разпореждане от 16.07.2014 г. указания от съдията-докладчик от Софийски апелативен съд, приподписано от адв. Н.Н., не се съдържа правен въпрос, който да е относим към предмета на настоящото дело и решаването му от въззивния съд да е обусловило изхода на спора. Твърди се, че обжалваното въззивно решение по гр.д. № 36/2014 г. на САС противоречи на т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, без да е формулиран правен въпрос. Всички останали доводи, обективирани в изложението, очевидно са относими към друго дело, имащо за предмет иск с правно основание чл.21, ал.1 СК/отм./, поради което не биха могли да се преценяват.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 000 лева, съобразно представения договор и правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на сумата в брой и представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 937 от 12.05.2014 г. по гр.д. № 36/2014 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Н. Г., действаща като ЕТ с фирма „Р. – Р. Г.”, ЕИК[ЕИК], да заплати на В. В. В. с ЕГН [ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: