О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
[населено място], 10.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 485 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от М. К. С., чрез процесуалните си представители адв.П.Т. и адв.Р.Д. срещу определение № 308/10.05.2016г. по в.т.д. № 822/2015г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е изменено решение № 66/17.03.2016г. по в.т.д. № 822/2015г. на ВнАС в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на адв.Т. сумата от 3136,38 лв., като отхвърля искането на М. К. С. за присъждане на разноски в размер на 3136,38лв., представляващи предоставена безплатна адвокатска помощ.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който се отхвърли молбата на [фирма] по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта на разноските по чл.38, ал.2 ЗАдв.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба [фирма] оспорва основателността на същата.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по в.т.д. № 822/2015г. на ВнАС е приключило с решение № 66/17.03.2016г., с което след частична отмяна на решение № 783/26.10.2015г. по т.д. № 895/2015г. на Варненски окръжен съд е признато за установено по отношение на [фирма], [фирма], В. Д. С. и М. К. С., че дължат солидарно на [фирма] сумата от 210 833 евро, представляваща просрочена главница по договор за инвестиционен кредит № 34492/29.07.2009г., изменен и допълнен с Анекс № 1/24.08.2010г., Анекс № 2/24.09.2010г., Анекс № 3/23.12.2010г., Анекс № 4/23.03.2012г., Анекс №5/14.11.2012г. и Анекс №6/24.04.2013г.; сумата от 1 054,16 евро, представляваща дължима такса за управление и обработка за периода 25.10.2013г.-24.01.2014г.; сумата от 86,92 евро, представляваща дължими за възстановяване разходи, сторени в периода 25.10.2013г.-24.01.2014г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2014г. до окончателното изплащане по издадената по ч.гр.д. № 1210/2014г. на ВРС, 25 състав, заповед за изпълнение № 702/30.01.2014г., на осн. чл.422 ГПК и е било потвърдено решение № 783/26.10.2015г. по т.д. № 895/2015г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на банката срещу посочените лица за сумите : 29 915,61 евро, представляващи дължими просрочени договорни лихви за периода 25.10.2013г.-24.01.2014г.; 17 11,64 евро, представляваща дължима договорна лихва по преструктуриран кредит за периода 25.10.2013г.-24.01.2014г.; 10 184,41 евро, представляващи дължима наказателна лихва за посочената главница за периода 25.10.2013г.-24.01.2014г.; 9 373,56 евро, представляваща дължима неустойка за периода 25.10.2013г.-24.01.2014г. С въззивното решение [фирма] е осъдено да заплати на адв.Т. сумата от 3136,38лв., представляващи предоставена безплатна адвокатска помощ.
С молба вх. № 2568/13.04.2016г. по чл.248 ГПК банката е поискала от въззивния съд да измени постановеното от него решение в частта на присъдените в полза на адв.Т. като пълномощник на М. К. С. разноски за сумата от 3136,38лв.
Горната установеност налага следните правни изводи:
Съгласно формираната с определение № 163 / 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/ 2016г. на I ГО на ВКС задължителна практика по реда на чл.274, ал.3 ГПК, която се споделя от настоящия състав, преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейният процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения акт в частта му за разноските, като носи тежестта да установи, че предпоставките за представяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. Частната жалбоподателка се позовава на основание за предоставяне на безплатната адвокатска помощ- затруднено материално положение, което не е налице към момента на договаряне на помощта като безплатна – 17.12.2015г. /предвид представения пред ВнАС договор за правна помощ/. Изводът се налага поради следното: жалбоподателката получава трудово възнаграждение в размер на 883лв., епикризата за здравословното й състояние е издадена в последващ 17.12.2015г. момент във връзка с оплаквания, датиращи от 12.03.2016г. Настоящата инстанция съобразява и представените от самата жалбоподателка пред първоинстанционния съд /л.154, л.156-159, л.180-183, л.192-л.195 по т.д. № 1081/2014г. на ВОС и л.66 по т.д.№ 895/2015г. на ВОС/ доказателства за сключване на договор за предоставяне на възмездна правна помощ с адв.Т. и адв.Т. като в договорите не фигурира ограничението, че заплатеното възнаграждение е само за една инстанция.
С оглед на това не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА и в полза на адвокат Т. не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА за осъществена правна помощ във въззивното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № № 308/10.05.2016г. по в.т.д. № 822/2015г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е изменено решение № 66/17.03.2016г. по в.т.д. № 822/2015г. на ВнАС в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на адв.Т. сумата от 3136,38 лв., като е отхвърлено искането на М. К. С. за присъждане на разноски в размер на 3136,38лв., представляващи предоставена безплатна адвокатска помощ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: