О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 11.05.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1061 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Б. С. Д. от гр. С. срещу въззивно решение № 71/22.05.2009 г. по в. гр. д. № 114/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 495/20.11.2008 г. по т. д. № 6/2008 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу “А” О. , гр. В. и “Б” О. , гр. В. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност спрямо него на договор за покупко-продажба от 25.09.2007 г., обективиран в н. а. № 1* т. ІV, рег. № 7* н. д. № 588/2007 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят в допълнителна молба е уточнил, че се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че значимите въпроси са няколко, като материалноправните са два и са формулирани по следния начин: “1/. Допустимо ли е знанието за участие в привидна сделка без изрично да е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, само на база направено твърдение в тази насока, да даде основание да се направи извод за знание за увреждане ?“ и 2/. “Налице ли е гаранционна функция на записа на заповед, без върху същия да има изрично отбелязване за този факт и налице ли е такава функция без изрично отбелязване в договора, който той гарантира ?”.
П. въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона бил свързан с възможността /допустимостта/ да не се уважават доказателствени искания, направени от ищеца, независимо, че от него в хода на процеса са направени твърдения за наличието на определени факти /за доказване знание за увреждане/.
Ответниците по касационната жалба “Б” О. , гр. В. и “А“ О. , гр. В. в писмени отговори заявяват становища за недопускане на касационната жалба, както и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 135 ЗЗД е бил отхвърлен, Варненски апелативен съд е приел, че ищецът не е установил качеството си на кредитор по отношение на търговско дружество ”А” О. , тъй като записът на заповед от 20.08.2007 г., на който основава това свое твърдение за активната си легитимация по иска, е бил издаден единствено за да обезпечи получаването на възнаграждение на ищеца от продажбата на недвижимия имот, а с оттеглянето на упълномощаването на ищеца за сделката от собственика на имота /”А” ООД/, облигационните отношения са били прекратени, без да е налице изпълнение от страна на ищеца, поради което е отпаднала и гаранционната функция на записа на заповед, и не се дължи заплащане на сумата 500 000 лв. по него.
Освен изложеното, съдът се е позовал и на обстоятелството, че ищецът не е доказал знанието за увреждане у приобретателя.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на атакуваното въззивно решение, следва да се приеме, че посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси, така както са формулирани, не са значими за изхода на делото. Въззивната инстанция, в рамките на правомощията си на съд по същество на спора, е определила правната квалификация на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, както и елементите на фактическия състав, които са законово регламентирани. Възникването на правото при П. иск се предпоставя от наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяването на вземането с влязло в сила съдебно решение, нито е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно. Тежестта на доказване на факта на притежаването на вземане, на възникването, както и на увреждащия характер на действието е върху кредитора. Затова въпрос на доказване са фактите относно субективното отношение на длъжника и лицето, с което той е договарял, и същите следва да се докажат от кредитора. Няма забрана ответникът по иска да противопоставя правни доводи и възражения, т. е. различни отбранителни средства. Въззивната инстанция е преценявала каузалните отношения между ищеца и първия ответник – упълномощителната сделка за продажбата на недвижимия имот на търговското дружество, уговорката за получаване на възнаграждение по тази сделка след реализирането й, както и за значението на менителничния ефект /записа на заповед за сумата, съставляваща възнаграждение при евентуалното приключване на продажбата/. В тази връзка, въззивният съд е отговорил и на направени от ответника възражения по записа на заповед, като е приел, че последният е издаден като обезпечение по повод представителството при продажба на недвижимия имот и след като пълномощията са били оттеглени и сделка не е била сключена с участието на ищеца, то недължимо е било и възнаграждението. Правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника в производството са допустими, тъй като с тях ответникът твърди факти, осуетяващи възникването на правото, или опорочаващи правопроизводящия факт и водещи до унищожаване на правото, извеждано от този факт.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въз основа на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване на това основание, тъй като нито е формулиран конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, съобразно общия критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК и разбирането, закрепено в него, което не включва просто формулиране на някакъв въпрос изобщо, нито е посочено по какъв начин този въпрос е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или, ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба. Затова и простото посочване на текста на чл. 280 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор
По процесуалноправният въпрос, свързан с отхвърляне на искане от страна на ищеца за допускане на доказателствени средства във връзка с наведени от него доводи за нищожност на сделката, така формулиран, той нито е конкретен, нито е обосновано приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че въпросите, свързани с допускане на доказателствени средства и тяхната преценка в рамките на съдебното производство, е в обхвата на проверка по основателността на касационната жалба по реда на чл. 281, т. 3 ГПК. Но дори и да би било допустимо касационно обжалване при така формулиран въпрос, то, след като ищецът е имал възможност да прецени какви искове ще предяви спрямо ответниците, и изрично е посочил, че следва да се счита за предявен единствено иск по чл. 135 ЗЗД, не би могло пред въззивната инстанция да излага доказателствени искания за факти, които не е поддържал.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 71/22.05.2009 г. по в. гр. д. № 114/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: