О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София, 13.03. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 6877 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. К. срещу решение от 11.06.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 4145/2013 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено решение от 03.12.2012 г. по гр. дело № 10454/2012 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на жалбоподателя, извършено със заповед № 1971/23.12.2011 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване в щата, за възстановяване на жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност „експерт проекти” в дирекция „Финанси”, отдел „Икономическо планиране и анализ” при ответното дружество и за заплащане на обезщетение за времето, през което жалбоподателят е останал без работа поради уволнението – за периода 03.01.2012 г. – 03.07.2012 г., в размер 11 957.29 лв., ведно със законната лихва от 28.02.2012 г.; в тежест на касатора са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните два (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правни въпроса, а именно: 1) когато в исковата молба не са цитирани изрично текстът на чл. 333, ал. 4 от КТ или текстът на колективния трудов договор (КТД), в който е предвидена предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ, но в исковата молба изрично е посочено, че уволнението е извършено „в нарушение на сключения КТД и без да е получено дължимото предварително съгласие на синдикатите”, то следва ли съдът да изведе правната квалификация с оглед така наведените обстоятелства или следва да приеме, че ищецът не е заявил оспорване законността на уволнението на това основание по чл. 333, ал. 4 от КТ; и 2) когато с исковата молба е оспорена законността на уволнението по съображения, че не е налице реално съкращаване на щата и до приключване на съдебното дирене по делото се установи, че щатното разписание е утвърдено един месец след датата на уволнението, което обстоятелство ищецът не е знаел и на което не е могъл да се позове изрично и конкретно към момента на подаване на исковата молба и в първото съдебно заседание, то следва ли съдът да приеме, че уволнението е законно и да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 398/25.05.2010 г. по гр. дело № 738/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК; а по отношение на втория правен въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 432/20.04.2000 г. по гр. дело № 1358/1999 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г., и препис от което е представен от жалбоподателя; при условията на евентуалност същият сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че двата правни въпроса са от значение за развитието на правото.
Ответното [фирма] в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не е налице основание да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В исковата си молба жалбоподателят-ищец, сред доводите си за незаконосъобразност на уволнението, е посочил, че то е извършено „в нарушение на сключения КТД и без да е получено дължимото предварително съгласие на синдикатите”. При това съдържание на исковата молба и при изрични оплаквания във въззивната жалба на касатора-ищец за „превратно коментиране” от първоинстанционния съд на доводите му за липса на надлежно получено предварително съгласие за уволнението му от страна на синдикатите, което е предвидено в действащия КТД – „по реда” на чл. 333, ал. 4 от КТ, въззивният съд е намерил, че е недопустимо разглеждането на въпроса, ползвал ли се е ищецът от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ, във вр. с чл. 13, ал. 6 от КТД, и преодоляна ли е тя. В тази връзка е прието, че с исковата си молба ищецът не е заявил такова оспорване на законността на уволнението, поради което и даденото от първоинстанционния съд указание с доклада по делото, че в тежест на ответника е да докаже, че е получил визираното в чл. 13, ал. 6 от КТД предварително съгласие на синдикален орган за уволнението на ищеца и че ответникът не сочи доказателства в тази насока, е намерено от въззивния съд за „недължимо” и неправилно. На следващо място е прието, че в становището си по доклада ищецът общо и неконкретизирано е цитирал клаузи от КТД, включително и тази на чл. 13, ал. 6 от него, която урежда предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, както и че в това становище не се съдържа искане по чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК и че с него не се заявява нов довод за незаконност на уволнението, поради което въззивният съд е намерил, че първоинстанционният съд правилно не е обсъждал в решението си, нарушена ли е била клаузата на чл. 13, ал. 6 от КТД.
Настоящият съдебен състав намира, че с горните мотиви към обжалваното решение въззивният съд е разрешил първия изведен от касатора – процесуалноправен въпрос, в противоречие с трайната задължителна практика на ВКС, която изисква от изложените факти в исковата молба съдът да извлече точното правно основание, въз основа на което решава конкретния правен спор, както е прието и в посоченото от жалбоподателя, решение № 398/25.05.2010 г. по гр. дело № 738/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Подобни са и разрешенията в постановените също по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 287/13.06.2011 г. по гр. дело № 272/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (където е прието, че според трайно установена съдебна практика, включително обвързваща, ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, чиято защита в исковото производство търси; че дори в исковата молба такава квалификация да е дадена, тя не обвързва съда; че правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми; че съдът е длъжен сам да квалифицира спорното право, като изхожда от твърденията на ищеца за правопораждащите факти и от искането за защита, формулирани в исковата молба) и решение № 644/12.10.2010 г. по гр. дело № 1269/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (където е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, което сам следва да квалифицира, а при неясност на претенцията, включително при вътрешно противоречие между твърдения и петитум, да предприеме действия по чл. 129, ал. 1 от ГПК, като остави молбата без движение; че неясноти и противоречия, които не касаят редовността на исковата молба, може да отстрани като укаже за тях в проектодоклада по чл. 140 от ГПК и задължително да ги изясни чрез въпроси по чл. 145, ал. 1 и указания по чл. 145, ал. 2 от ГПК; че обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца следва да са ясно посочени в доклада на съда по чл. 146 от ГПК, като по този начин страните, включително самият ищец да могат да ги пояснят или да възразят, ако съдът неточно ги е докладвал) и в противоречие с които е приетото от въззивния съд в мотивите към обжалваното решение, цитирани по-горе.
По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по първия изведен в изложението процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната за него практика на ВКС.
Вторият изведен от касатора правен въпрос в случая не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не е от значение за изхода на правния спор по делото. Като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, въззивният съд ги е направил свои мотиви, като по този начин е приел за установено по делото, че с решение на съвета на директорите на ответното дружество от 20.12.2011 г. е закрито звеното (секторът), в който е работил ищецът, и са съкратени трите щатни бройки за длъжността „експерт проекти”, каквато е заемал и ищецът; че три дни по-късно – със заповед от 23.12.2011 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е наредено да се измени щатното разписание, като също изрично е посочено, че се съкращават трите щатни бройки за длъжността на ищеца; че процесната заповед № 1971/23.12.2011 г. за уволнението на ищеца му е връчена на 03.01.2012 г., която е и датата на прекратяването на трудовия договор; че новото щатно разписание, което отразява взетите решения на съвета на директорите за премахването на трите щатни бройки, включително тази на ищеца, е от 01.02.2012 г. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд – в отговор на оплакванията във въззивната жалба, е изложил и подробни свои съображения, че така извършеното съкращение на щата е реално, а не фиктивно, както поддържа жалбоподателят-ищец. Така приетото от въззивния съд е в пълно съответствие с константната задължителна практика на ВКС, в която се приема, че след като е налице изричен акт на компетентния за това орган на работодателя за съкращаването на щата, то съкращаването се извършва и настъпва по силата на този акт, който следва да предхожда момента на уволнението, за да е законосъобразно то, а последващото привеждане на щатното разписание в съответствие с този акт, респ. – утвърждаването му и отразяването в него на вече съкратените с акта щатни бройки може и да следват уволнението, респ. – това не води до незаконосъобразност на същото.
По горните съображения, касационното обжалване не следва да се допуска по втория изведен от касатора правен въпрос, в основата на който се изтъква щатното разписание, утвърдено след уволнението на ищеца, което, както стана ясно, е без никакво значение за изхода на спора по делото, при положение, че съкращаването на щата е извършено с решение на съвета на директорите и заповед на изпълнителния директор на ответното дружество, които предхождат уволнението на ищеца.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, но само по следния изведен от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, а именно: когато в исковата молба не са цитирани изрично текстът на чл. 333, ал. 4 от КТ или текстът на колективния трудов договор (КТД), в който е предвидена предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ, но в исковата молба изрично е посочено, че уволнението е извършено „в нарушение на сключения КТД и без да е получено дължимото предварително съгласие на синдикатите”, то следва ли съдът да изведе правната квалификация с оглед така наведените обстоятелства или следва да приеме, че ищецът не е заявил оспорване законността на уволнението на това основание по чл. 333, ал. 4 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, жалбоподателят-ищец не следва да внася държавна такса за производството по чл. 290 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 11.06.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 4145/2013 г. на Софийския градски съд;
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.