О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 346
София, 20.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 1132/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по четири касационни жалби срещу решение № 71 от 23.04.2012 година по гр.д. N 65/2012 година на Варненския апелативен съд. Жалбоподателят Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, чрез пълномощника си юрк. С. С. оспорва въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на Г. Н. Н. от [населено място] солидарно с ДП „Фонд затворно дело”- София, [фирма], [населено място], в качеството им на съдружници в Д. „Керамичен завод” – Разделна, и В. И. Н. от [населено място], сумата 7451, 96 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, с която е потвърдено решение от 19.10.2011 г. по гр.д. № 836/2010 г. на окръжен съд В. и касаторът е осъден да заплати солидарно с посочените ответници сумата 50 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – иск с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД. Касационна жалба е постъпила още от ДП „Фонд затворно дело”- София, чрез пълномощника му адв. С. И. от АК-В., срещу същото решение в осъдителните му части, както бяха посочени по-горе, както и от [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв. Хр- Х. от АК-В., срещу решението в същите части. Касационна жалба е депозирал и Г. Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника си Вл. К. от АК-В., срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 7 451, 96 лева до претендирания такъв от 180 000 лева, за времето от 04.05.2010 г. до 01.05.2037 г. , съставляващо разлика между минималната работна заплата в страната и получаваната пенсия. Всички касационни жалби съдържат оплаквания за неправилност на решението на предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на исковете над 5 000 лева.
1. Жалбоподателят Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София е изготвил „уточнителна молба” по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, която според него съдържа два въпроса – от процесуалноправно и от материалноправно естество, които свързва с допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първият е формулиран така: „Съдът се е прознесъл в противоречие със съдебната практика по процесуалноправния въпрос за реда, по който следва да се разгледа правния спор”. По-нататък е развил съображения за това, че правното основание на иска следва да се определи по чл.1 ЗОДОВ, а не по чл.45 и чл.49 ЗЗД, като се позовава и е приложил решение № 742 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 360/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Макар, че доводът е по съществото на спора може да се отговори, че процесният случай не разкрива фактическа и правна близост с данните от приложеното решение. С него е разгледан иск срещу Министерство на правосъдието, в качеството му на административен орган, осъществяващ изпълнението на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, при която задържаното лице се е самоубило в следствения арест. Процесният случай е друг – осъдено лице с влязла в сила присъда „лишаване от свобода” е работило на обект на гражданско дружество, съдружник в което е бил касаторът, при и по повод изпълнението на която е настъпило увреждане на здравето му, което подлежи на обезщетяване по общите правила на непозволеното увреждане – чл.45 и 49 ЗЗД.
Останалите оплаквания за това, че е недопустимо присъждане на бъдещи вреди, както и че касаторът не е самостоятелен субект на правото, са по съществото на правния спор и не могат да бъдат обсъждани в това производство. Те не съответстват и на данните по делото – присъдени са претърпени реално – до 04.05.2010 г., а не бъдещи несигурни имуществени вреди .
2. По жалбата на ДП „Фонд затворно дело”- София.
С „уточняваща молба” този касатор приповтаря оплакванията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, свързани с реда по който трябва да се разгледа правния спор, за възможността да се обезщетяват „бъдещи вреди” и за пасивната му легитимация по делото. По изложените вече съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Приложени са същите решения – № 742 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 360/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и № 260 от 15.06.2009 г. по гр.д. № 2853/2008 г. на състав на І г.о.
3. Въпреки дадените указания с молба от 31.05.2012 г. касаторът [фирма], [населено място] не е формулирал въпроси, на които касационният състав да отговори в съответствие с правомощията си по чл.280, ал.1 ГПК. Посочил е, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, както и че е нарушил материалния закон, поради което „…са налице мотиви по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, обуславящи депозираната от нас касационна жалба”. Не се позовава и не прилага противоречиви съдебни решения, нито обосновава възможност за допускане на обжалването поради наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
4. По жалбата на Г. Н. Н. от [населено място]:
Този касатор също не е формулирал конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в рамките на хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Развил е доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение, която произтича от частичното отхвърляне на иска за имуществени вреди занапред – до 01.05.2037 г., т.е. развил е касационно основание за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването, а в случая те не са налице. Не е посочил задължителна или противречива практика, доколкото цитираното решение № 2 от 25.01.1974 г. по гр.д. № 101 на ОСГК не засяга посочената проблематика. Липсва основно и допълнително основание за допускане на обжалването съобразно изискванията на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 71 от 23.04.2012 година по гр.д. N 65/2012 година на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.