О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
Гр.София, 26.04.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 224 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “У” А. , гр. С. срещу определение № 14/08.01.2010г., постановено по ч.гр.д. № 1010/09г. от Русенския окръжен съд, с което е обезсилено определение от 28.10.2009г. на Русенския районен съд по гр.д. № 5256/09г. за отхвърляне на молбата по чл.250 ГПК за допълване на издадената заповед за незабавно изпълнение, молбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за възможността да бъде допълвана издадена заповед за изпълнение.
Ответникът М. К. Е. , гр. Р. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството по гр.д. № 5256/09г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от “У” АД. Първоинстанционният Русенски районен съд е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 31.08.09г. против длъжника М. Е.
С молба от 29.10.09г. заявителят е поискал допълване на разпореждането, като заповедта за изпълнение и изпълнителният лист се издадат и против солидарно задължените лица по договора за кредит. Русенският районен съд е отхвърлил молбата по съображения, че не са налице основанията по чл.250 ГПК, тъй като се е произнесъл по искането на заявителя, а солидарно задължените по кредита лица не са били посочени в заявлението като длъжници.
За да постанови обжалваното определение въззивният Русенски окръжен съд е приел, че издадените в заповедното производство актове не подлежат на допълване. Общата разпоредба на чл.250 ГПК за исковия процес не намира приложение поради липсата на изрично препращане към същата, а заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване освен в частта за разноските.
Според частния жалбоподател първоинстанционният съд не е постановил изричен акт за отхвърляне на искането му за осъждане на солидарните длъжници по кредита, поради което той не разполага с процесуалната възможност да обжалва отказа на съда. Аргументи за приложимостта на реда за допълване на решението по чл.250 ГПК и по отношение на актовете, постановени в заповедното производство, привежда от препращането на чл.406, ал.4 ГПК относно издаването на изпълнителен лист и на чл.410 ГПК към чл.127 и чл.128 ГПК за редовността на исковата молба, както и от прогласения общ принцип на служебното начало в чл.7 ГПК.
Становището на настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС произтича от следното:
Нормата на чл.250 ГПК се намира в Ч. В. на ГПК “О”, докато Г. 37 за заповедното производство е включена в изпълнителното производство – Ч. П. на ГПК. Правилата на общия исков процес се прилагат за заповедното производство само при наличието на изрично препращаща разпоредба на процесуалния закон. Например, изискванията за редовност на исковата молба се относими и към заявлението в заповедното производство по силата на правилото на чл.410, ал.2 ГПК. Допълването по реда на чл.250 ГПК е допустимо само в производството по издаване на изпълнителен лист съгласно чл.406, ал.4 ГПК. Липсва обща норма, която са предвижда препращане към исковия процес или към общите правила за неуредените случаи на заповедното производство. На следващо място, заповедното производство е нов институт на процесуалното право, който е подчинен на специфични правила, в отклонение от исковия процес. Законодателят е ограничил проверката на съда при издаване на заповед за изпълнение до изброените в чл.411, ал.2 и чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК условия. Обжалваемостта на заповедта за изпълнение в частта за разноските по чл.413, ал.1 ГПК регламентира инстанционния контрол, но не следва да се счита за аргумент в подкрепа на тезата, че съдът разполага с правото да допълва или поправя издадения съдебен акт.
По тези съображения ВКС намира, че заповедта за изпълнение, респ. разпореждането за незабавно изпълнение не подлежат на допълване по реда на чл.250 ГПК. Постановеният въззивен акт е правилен и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14/08.01.2010г. по ч.гр.д. № 1010/09г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.