О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
С. 29.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 794 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на [фирма], представлявано от управителя С.,подадена чрез процесуалните представители адвокатите Т. и Н. против въззивно решение № 115 от 12.04.2012г. по в.гр.д.№ 107/12г.на Смолянски окръжен съд,в частта,с която е отменено решение № 278 от 4.01.12г. по гр.д.№ 327/11г. на РС Девин и вместо това е постановил друго,с което е осъдил [фирма] да му заплати сумата от 5 651.94лв.- дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода 1.01.09г.- 19.05.11г.,ведно с лихва за забава от 410.97лв., считано от настъпване на изискуемостта на всяко плащане до предявяване на исковата молба,ведно със законната лихва върху главницата и сумата от 955лв.-обезщетение за полагащ се и неизплатен платен годишен отпуск за периода 1.01.09г.- 19.05.11г.,ведно с лихва за забава от 4.06лв.,считано от настъпване на изискуемостта на всяко плащане до предявяване на исковата молба,ведно със законната лихва върху главницата./В останалата отхвърлителна част решенето е влязло в сила/.
В касационната жалба като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за изпълнение от страна на въззивния съд на задължението му по чл.235 ал.2 от ГПК да постанови съдебния си акт въз основа на всички ангажирани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка.Счита,че съдът не е съобразил представени заверени копия от преводни нареждания за кредитен превод от банковата сметка на [фирма],партиден лист № 39/1 от 13.11.09г., удостоверяващ заплащане на трудовото възнаграждение за месец октомври 2009г.,както и протокол от 27.03.11г.Счита за неправилен извода на съда,че въз основа на протокола от 27.02.11г.не може да се направи извод за заплащане на трудовите възнаграждение за периода 1.01.11г.-31.03.11г.Позовава се на ТР № 1 от 4.01.2001г.на ОСГК на ВКС, на постановени по реда на чл.290 от ГПК две решения № 24 от 28.01.10г.по гр.д.№ 4744/08г. и № 589 от 29.06.10г.по гр.д.№ 1359/09г.-двете на І г.о.на ВКС и на още едно,което е без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е частично недопустима по следните съображения:
В. съд се е произнесъл по два иска.Първият е с правно основание чл.128 от КТ за 23 747лв.-неизплатено трудово възнаграждение по трудов договор № 6 от 1.09.05г. ведно с лихва за забава и втория с правно основание чл.224 от КТ за 1 153.75лв.-обезщетение за неизплатен годишен отпуск за периода 1.09.05г. -19.05.11г., ведно с 242.26лв.- лихва за забава.Двата иска са самостоятелни и са предявени при условията на обективно съединяване.От тях- с оглед нормата на чл.280 ал.2 от ГПК– е допустимо касационното обжалване само на първия.Вторият поради това,че е с цена под 5 000лв.,не подлежи на касационно обжалване и в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане,а образуваното производство – прекратено.
При преценката за допустимостта на жалбата,касаеща постановения акт досежно предявения иск с правно основание чл.128 от КТ,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете за основателен предявения иск, въззивният съд е приел,че ангажираните по делото доказателства не установяват на ищеца да е било заплатено дължимото му трудово възнаграждение за процесния период. Този извод се оспорва от касатора,който в тази връзка поставя въпроса за съобразяване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК.По този въпрос-съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС – не следва да се допуска касационно обжалване, защото същият касае правилността на обжалваното решение,начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и е свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства. Както е посочено в цитираното Тълкувателно решение-касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 от ГПК/неправилността не се контролира в настоящата фаза/.
Отделно – така поставеният въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС.Задължението на съда да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона, е законоустановено и като такова е императивно.В случая- въззивния съд се е съобразил с него като е изложил подробни мотиви, обосноваващи направените от него правни изводи.Всички посочени от касатора доказателства / преводни нареждания, протокол от 27.03.11г./са били обсъдени от въззивния съд.Правилността на правните изводи,до които съдът е достигнал въз основа на тях/включително и за плащането на трудовото възнаграждение за месец октомври 2009г./- не могат да бъдат обсъждани,защото същността на спора не е предмет на разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на [фирма],със седалище и адрес на управление:с.Т. [община], представлявано от управителите С. и К. в частта,касаеща предявения иск с правно основание чл.224 от КТ и ПРЕКРАТЯВА касационното производство по гр.д.№ 794/12г.на ВКС в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата част на въззивно решение № 115 от 12.04.2012г. по в.гр.д.№ 107/12г.на окръжен съд С.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта,с която е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред друг състав на Върховен касационен съд,а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.