О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София, 04.06.2018
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 май , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №288/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] е обжалвано решение № 2304 от 09.11.17 г. по гр.д. № 896 /17 на Апелативен съд-София, в частта, с която е потвърдено решение от 18.11.2016 г. по гр.д. № 15671/2015 на СГС, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ищците, както следва: на М. М.- сумата над 90 000 лева до 110 000 на основание чл.226 от КЗ/отм./, а на Л. М. и Л. М. ,сумите над 100 000 лева до по 120 000 лева-за всеки от тях– обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруга на първата и баща на вторите двама при ПТП на 17.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на последното и разноските по водене на делото.
Ответниците по жалбата чрез процесуалния им представител изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на адв. възнаграждение в полза на адв. Н. Ц. от АК-В. при условията на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 ЗАдв.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.04.2014 г. в [населено място] е настъпило ПТП, при което съпругът на ищцата М. М. и баща на другите двама ищци , Б. Л. М. е починал. Виновен за така настъпилото ПТП се явява водачът на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] с водач П. Салапатийски, което, съгласно чл.300 ГПК, следва от влязла в сила присъда по н.о.х.д. №1492/15 на ПОС. Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилата смърт на М. са установени в комплексното заключение на медицинската и автотехническа експертиза, допуснати и приети по делото. Лекият автомобил е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество, който факт е признат за безспорен между страните . На базата на констатациите в заключението на вещите лица, съдът е преценил, че при удара, починалият мотоциклетист се е движил със 109 км.ч , но дори и се е движил с допустимите 60 км.ч., то последният не би могъл да реагира своевременно на вземащия ляв завой със скорост от 79 км.ч. и минал в насрещната лента, водач на л.а. с рег. [рег.номер на МПС] . На база тези изводи в експертното заключение, е счетено, че липсва съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при процесното ПТП, каквито възражения са били наведени от страна на ответника-застраховател на ГО на виновния водач.
С оглед конкретните душевни страдания на тримата ищци, установени от показанията на разпитаните свидетели, и тежкото преживяване на смъртта на съпруга на първата, съответно баща на останалите двама ищци, както и отчитайки сравнително младата възраст на същия-44 г., съдът е определил глобално обезщетение за претърпени болки и страдания в размер на 110 000 лева-за преживялата съпруга и на по 120 000 лева на останалите двама ищци-негови пълнолетни деца, до които размери са уважени исковете на всеки от тях.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи като правни въпроси от значение за спора , които обобщено се свеждат до правомощията на съда служебно да следи при непълнота и необоснованост на представеното заключение на в.л. по комбинираната експертиза. По този комплексен въпрос е налице достатъчно съдебна практика, както на съдилищата, така и на ВКС, включително и посоченото от страната Р.по чл.290 ГПК: Р №247/04.03.2014 по гр.д. № 30/2013 на І гр.о. на ВКС. Липсва разминаване на обжалваното решение с посоченото решение на ВКС, доколкото последното се занимава с въпроса за правомощията на съда да преценява, дали искането за допълнителна или повторна експертиза е основателно, а в настоящия случай подобна преценка е направена, видно от съдържанието на определението на въззивния съд от 23.03.2017 г., постановено по реда на чл.258 и сл. ГПК . Следователно липсва основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК/ред. в ДВ бр.86/17/.
Не е налице и хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според определение на ВКС,Второ т.о.№ 97/02.02.2018 г., постановено по ч.т.д. № 221/18, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост . Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Като такива, в случая, се навеждат оплаквания за допуснати процесуални пропуски на съда при преценка и кредитиране на събраните свидетелски показания и позоваване на непълно и необосновано заключение на в.л. по комбинираната експертиза. Подобни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, изискват анализ и преценка на съответните процесуални действия или бездействия, с оглед констатиране на тяхната законосъобразност и същественост в конкретния случай за изхода по спора. Следователно, същите не попадат в обсега на законовото понятие „очевидна неправилност“, визирана от законодателя като основание за допускане до касация.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание по чл.280 ал.1 или ал.2,предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение на разноските:
В полза на адв. Н. Ц. от АК-В.-процесуален представител на тримата ответници по КЖ , следва да се присъди адв. възнаграждение, при условията на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 ЗАдв във вр. с чл.9 ал.3 от НМРАВ, в размер на 1500 лева-общо.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2304 от 09.11.17 г. по гр.д. № 896 /17 на Апелативен съд-София.
ОСЪЖДА н [фирма]- [населено място] да заплати на адв. Н. Ц. от АК-В.-процесуален представител на тримата ответници по КЖ адв. възнаграждение, при условията на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 ЗАдв във вр. с чл.9 ал.3 от НМРАВ, в размер на 1500 лева-общо.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.