I
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№346
Гр. София 06.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело № 1253/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Н. Ц., В. Д. В. и Г. И. Ч. са подали касационна жалба вх. № 1* от 09.06.2009 г. срещу въззивното решение № 766 от 08.05.2009 г. по в.гр.д. № 3027/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, IV-ти граждански състав, с което е отменено решение № 91 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 2387/2007 г. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр.състав и е признато за установено по отношение на касаторите, както и на З. Н. В., П. Н. В., И. Г. Ч. и „Автоелива“ ЕООД – гр. П., че С. П. М. е собственик на основание давностно владение за периода от 1988 г. до 1998 г. на Иг ид.ч. от дворно място, застроено и незастроено с площ 215 кв.м., съставляващо имот пл. № 1* попадащ в УПИ *жилищно строителство и търговия, кв. 604 – стар по плана на Vградска част, ведно с построената в него еднофамилна паянтова жилищна сграда и други подобрения, находящ се в гр. П., ул. „.№11.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните материал ноправни въпроси: а/следва ли съсобственик-сънаследник на недвижим имот да оборва презумпцията на чл.69 ЗС спрямо друг съсобственик /сънаследник/, респ. лице, което е член на семейството и част от домакинството на съсобственик, и изобщо приложима ли е тази презумпция в отношенията между съсобственици. Касаторите се позовават на решения: № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91/96 г., ВКС I г.о., № 775 от 27.04.1999 г. по гр.д. № 1166/98 г., ВКС V г.о., 238 от 11.04.2000 г. по гр.д. № 1031/99 г. ВКС, I г.о.. 508 от 27.07.2003 г. по гр.д. № 740/2002 г. ВКС, I г.о.,140 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 197/2005 г. ВКС, I г.о., 169 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 754/2005 г. ВКС, I г.о., 872 от 13.02.2006 г. по гр.д. № 259/2005 г. ВКС, I г.о.; б/ дали лица от домакинството на съсобственик на недвижим имот, живеещи в имота заедно с един от съсобствениците му, могат да се ползват от презумпцията на чл.69 ЗС спрямо останалите съсобственици /сънаследници/ и могат ли такива лица да придобиват идеални части от имот и без да отблъскват владението на останалите сънаследници ?
О. по касация С. П. М. от гр. П. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на II г.о. съобрази следното:
С първоинстанционното решение искът е бил отхвърлен, като е прието, че на 09.06.1983 г. Вълко Г. В. /починал на 25.06.1983 г./ е прехвърлил на съпругата си М. /Мария/ П. В. /починала на 05.01.1088 г./ – наследодателка на ищцата С. П. М., само ХА идеална част от имота, предмет на нотариален акт № 2, T.VIII, нот.дело № 2696/1983 г., а другата половина останала в собственост по наследяване на децата му от първия му брак — синът Н. В. В. /починал на 26.02.1997 г./, чийто преки наследници са ответниците З. Н. В., С. Н. Ц. и П. Н. В.; синът Д. В. В. и дъщерята И. В. Ч. /починала на 30.04.1988 г./, наследена от ответниците И. Г. Ч. и Г. И. Ч.. П. е, че след смъртта на М. В. в имота останали да живеят внучката й П. , на която приживе – на 07.08.1986 г. с нотариален акт № 92, т. ХП, нот.дело № 4277/1986 г. дарила Vi идеална част от имота, както и дъщеря й – ищцата С. П. М., които обитавали къщата до 1993 г. Районният съд приел, че ищцата С. П. М. ползвала имота, декларирала го пред данъчните власти през 1998 г., плащала данъци за него, но тези действия не били достатъчни сами по себе си за придобиване на собствеността, доколкото нейното намерение следвало да бъде демонстрирано пред останалите съсобственици, така, че те да знаят и да разберат, че тя отрича правата им върху имота.
Въззивният съд уважил иска, като приел, че няма доказателства С. П. М. да е знаела, че В. Г. В. има деца от друг брак или за евентуални претенции на негови наследници по отношение на имота и упражнявала върху него необезпокоявано фактическа власт за периода от 1988 г. до 03.04.2007 г. Прието е, че за това време на нейно име били открити партиди за ток и вода, в данъчните регистри се водела за съсобственик и е била страна по договора от 10.11.2006 г., с който имотът бил продаден на Община П., с което очевидно манифестирала собственическите си права във всички отношения с държавни или общински инстанции, които я възприемали като собственик. Според въззивния съд, ищцата е държала имота като свой и е придобила спорната Vi идеална част от него по давност още през 1998 година.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГГЖ за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващият аргумент на въззивния съд за уважаване на предявения иск е, че по делото няма доказателства ищцата С. П. М. да е знаела, че съпругът на майка й В. Г. В. е имал деца от предходен негов брак, нито за евентуални претенции от страна на наследниците му по отношение на имота. Прието е, че С. П. М. е научила за това едва на 03.04.2007 г., когато е била заведена исковата молба на П. Н. В. срещу нея, дъщеря й П. Д. В. и Община П. за признаване за установено, че договорът за продажба от 10.11.2006 г. е недействителен. Изводът, че ищцата е упражнявала необезпокоявано фактическа власт върху имота и го е държала като свой за периода 1988 г. – 2007 г. е направен след преценка на събраните по делото доказателства и правилността му може да бъде проверявана само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГГЖ предпоставки за допускане на касационно обжалване. Решенията на Върховния касационен съд, на които касаторите се позовават с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не са пряко относими към фактическите положения, приети за установени с обжалваното въззивно решение. Ако действително е бил доказан субективния елемент на владението в лицето на ищцата С. П. М., по отношение на която е било прието,
че няма доказателства да е знаела за евентуални претенции на наследници на В. Г. В. спрямо имота, както и че около 19 години тя необезпокоявано го е държала като свой за периода от 05.01.1988 г. до 03.04.2007 г., манифестирайки собственически права в отношенията си с държавни и общински институции, въззивното решение не противоречи на практиката по приложение института на придобивната давност илюстрирана с представените решения на отделения на Върховния касационен съд. Липсват основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на
II г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 766 от 08.05.2009 г. по в.гр.д. № 3027/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, VI-ти граждански състав по жалба вх. № 1* от 09.06.2009 г. на С. Н. Ц., В. Д. В. и Г. И. Ч..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: