О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 11.05.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1130 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Б” О. , гр. Б. чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение № 428/08.05.2009 г. по в. гр. д. № 2489/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 85/12.08.2008 г. по гр. д. № 218/ 2006 г. на Окръжен съд, гр. Б.. С посоченото решение е уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като е прогласена относителната недействителност по отношение на “ГАЛ” ЕО. на сключения между “Б” О. в качеството му на продавач и “К” О. като купувач, договор за продажба на недвижим имот в с. К., индивидуализиран по н. а. № 1* т. ІV, рег . № 1* н. д. № 726/2003 г. на нотариус И. К. , с рег. № 241 на нотариланата камара, с район на действие РС Б.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят в допълнителна молба е уточнил, че се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че значимите въпроси са свързани с института на П. иск, като се посочва, че неправилно е било определено, че действието на разпореждане с недвижимо имущество в конкретната хипотеза било увреждащо интересите на кредитора, след като не било преценено останалото имущество на длъжника, чиято стойност била десетократно по- голяма от вземането на кредитора. Поддържа се, и че съдът не е определил правилно фактите от значение за знанието за увреждането, като е следвало да се преценява, че в тежест на ищеца е установяването им.
Ответниците по касационната жалба не вземат становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил решението на първата инстанция, с което е бил уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като е прогласил за относително недействителен, в отношенията между страните, договор за продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. №126/2003 г. Прието било, че ищецът “ГАЛ” ЕО. има качеството на кредитор спрямо “Б” О. по вземане по договор за съвместна дейност /прекратен/ и постигнато споразумение от 14.08.2003 г., въз основа на което е образувано изпълнително производство за сумата 33 330 евро, поради което извършеното безвъзмездно разпореждане с недвижимия имот по договора за покупко – продажба от 23.10.2003 г., е увреждаща сделка, и в отношенията между страните същата следва да се прогласи за относително недействителна на основание чл. 135 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно разглеждане на делото, маркирано като такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивната инстанция в рамките на правомощията си на съд по същество на спора е определила правната квалификация на предявения иск по чл. 135 ЗЗД, както и елементите на фактическия състав, които са законово регламентирани. Възникването на правото при П. иск се предпоставя от наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност. Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяването на вземането с влязло в сила съдебно решение, нито е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно. Тежестта на доказване на факта на притежаването на вземане, на възникването му, както и на увреждащия характер на действието, е върху кредитора. Въпрос на доказване са фактите относно субективното отношение на длъжника и лицето, с което той е договарял и същите следва да се докажат от кредитора, при възмездни действия. В случая обаче, става дума за безвъзмездна сделка, при това търговските дружества, страни по тази сделка, са били представлявани от едно и също физическо лице в качеството му на управител на дружеството продавач и на дружеството купувач. Когато действието е безвъзмездно правото да се иска отмяна възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането, като не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, като е достатъчно към този момент длъжникът да е знаел, че има кредитори, и че действието ги уврежда.
Въззивният съд е приложил аналогия на закона /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/ като е приел, че оборимата презумпция за знание по този текст намира приложение и по отношение на юридическите лица, съобразно осъщественото им представителство от физически лица, в каквато насока е и съдебната практика. В тази връзка, въззивният съд е съобразил фактическия състав и релевантните за спора факти, както и доказателствената тежест за всяка една от страните.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въз основа на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване на това основание, тъй като нито е формулиран конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, съобразно общия критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е посочено по какъв начин този въпрос е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя най-малко, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба. Затова и простото посочване на текста на чл. 280 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Останалите, изложени в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 428/08.05.2009г. по в. гр. д. № 2489/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: