О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 11.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 32/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. М. от гр. С. срещу решение № 1* от 26.10.2009 г. по гр. д. № 1979/2009 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-7 състав решение от 08.06.2009 г. по гр. д. № 2054/2008 г. за отхвърляне на предявения от касаторката иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв.
Касаторката поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени получените от ищцата в резултат на произшествието тежки травматични увреждания и последиците от тях.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – Г. ф. , гр. С. моли касационното обжалване да не бъде допуснато, респ. жалбата да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор от 06.01.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от Г. П. М. от гр. С. иск е отхвърлен за сумата 15 000 лв., въззивният съд, като е отчел вида и броя на уврежданията, както и че ищцата е търпяла болки и страдания, в т. ч. и интензивни, през сравнително кратък период; че прогнозата за развитието на травмата е благоприятна и че липсват трайни и тежки увреждания, е преценил като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД определеното от Софийски градски съд обезщетение в размер на 15 000 лв. За разликата до пълния предявен размер 30 000 лв. решаващият състав е счел претенцията за неоснователна.
Макар и от значение за изхода на спора, поставеният от касаторката материалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществено нито едно от предвидените в чл. 280, ал. 1 – 3 ГПК основания.
Поради обстоятелството, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са посочени, респ. представени никакви съдебни актове, напълно недоказано се явява твърдението, че поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, респ. че същият се решава противоречиво от съдилищата.
Неоснователно е и становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Още повече, като се има предвид, че Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и приложението на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по гр. д. № 1979/2009 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 26.10.2009 г. по гр. д. № 1979/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: