О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№347
гр.София, 11.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 317/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. К. М. от [населено място], обл.В. е подал касационна жалба вх.№ 42389 от 21.12.2011 год. срещу въззивното решение № 1329 от 14.11.2011 год. по в.гр.дело № 493/2011 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в частта с която е потвърдено решение № 3032 от 06.08.2010 год. по гр.дело № 5956/2006 год. на Варненския районен съд, 34-ти състав, за допускане на делба на: нива от * дка, трета категория, м.”Г. б.”, имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], общ.Д. Ч.; нива от * дка, пета категория, м.”А.”, имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], общ.Д. Ч. и нива от * дка, седма категория, м.”А.”, имот № * по плана за земеразделяне на същото село и касаторът е изключен от делбата на имот № *.
Поддържат се оплакания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и изключване от делбата на посочените три имота.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне на ВКС по следните въпроси: а/следва ли да е приключила юридически процедурата по реституция, за да се зачете фактическата власт над имота като основание за придобиване на имота по давност? и б/забраната за зачитане на придобиване по давност на земеделски земи по чл.5 З., препращаща към ЗСПЗЗ до 21.11.1997 год. важи ли по отношение на съсобствениците в качеството им на наследници на бивши собственици, чиито имоти се реституират по реда на ЗСПЗЗ или само по отношение на ползвателите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. трети лица?
Ответниците по касация Х. В. Д., Д. В. М., Г. В. В., К. К. К., К. Д. А., К. Д. Л., Е. П. Й., З. П. Л., К. К. Х., М. К. Л. и П. П. К. са на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че процесните имоти, за които касаторът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост № */* год., т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., са съсобствени между него и останалите наследници на общия наследодател Д. К. М./негов дядо/, починал на 25.03.1965 год. Съдът е отказал да обсъжда възраженията на касатора, че два от процесните имоти са били обект на извършена приживе от общия наследодател в полза на неговите деца неформална делба, т.е., че тези имоти към момента на внасянето им в ТКЗС били собственост на един от синовете му – К. Д. М.. Тези възражения са квалифицирани от съда като попадащи в предметния обхват на специалния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което било недопустимо да се слушат в производството за съдебна делба. В. съд е намерил за неоснователно и възражението за придобиване на имот №* по давност от ответника/сега касатор/ за периода 1992-2005 год. Посочено е, че началният момент, от който е било възможно да започне давностното владение е възстановяването на собствеността с решенията на поземлената комисия [населено място] през м.февруари 1999 год. Според въззивния съд, при възстановяване на собствеността върху земеделски земи с план за земеразделяне, с конститутивен ефект се ползва решението по чл.27 ППЗСПЗЗ, което определя както конкретните обекти, така и лицата, на които се възстановява правото на собственост; ето защо, до издаването на това решение от поземлената комисия давност не тече, независимо от това, че сънаследниците или някои от тях са били въведени във владение върху признатите им за възстановяване с решението по чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ имоти преди действителната им реституция.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело би бил от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато се отнася до изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/.
Отговорите на формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са дадени от задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Достатъчно е да се посочи, че с поредица решения по чл.290 ГПК/срвн., например решение № 10 от 04.05.2011 год. по гр.дело № 308/2010 год. на ІІ г.о./ е прието, че когато към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/21.11.1997 год./, не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност е възстановяването на собствеността.
На следващо място, нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не съдържа ограничение на приложното поле по отношение на лицата. Чрез посочване на обекта на владение – „имотите, собствеността върху които се възстановява”, също не е очертан ограничен кръг на лицата, спрямо които се прилага чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, като целта е да се подчертае, че нормата се прилага за всички имоти, за които се отнася реституцията по посочените в текста закони/срвн., т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 02.06.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС/. Нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност.
В обобщение, липсва предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1329 от 14.11.2011 год. по в.гр.дело № 493/2011 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, по жалба вх.№ 42389 от 21.12.2011 год. на Д. К. М. от [населено място], обл.В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/