О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр. София, 03.06.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 2695 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр.чл.83,ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв.И.И. – пълномощник на Р. В. А. срещу определение № 36/17.12.2012 г. по ч.гр.д. № 4535/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 21.09.2012 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 427/2011 г.и жалбоподателят е освободен от заплащане на дължимата се държавна такса в размер на 50% от нея за разглеждане на предявения иск в производството по гр.д.№ 427/2011год.
Позовава се като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по процесуално-правния въпрос: може ли съдът да откаже на ищеца освобождаване от държавна такса,когато същият е безработен и няма имоти,както и други доходи.Представя определение № 332/18.07.2012 год. на ВКС,ІІ г.о.,определение № 456/17.03.2011 год. на САС,2 състав и определение № 124 /12 от 10.05.2012 год. на БАС.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че за предявения иск от жалбоподателя се следва държавна такса в размер на 1682,14 лв.Тъй като той е декларирал отсъствието на доходи,недвижимо имущество и МПС,но с оглед неговата възраст,здравословно състояние и запазена работоспособност е в състояние да заплати 50% от определената от първоинстанция съд държавна такса за разглеждане на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. .
Процесуалният въпрос в настоящия случай, по който са се произнесли съдилищата и който е от значение за изхода на конкретното дело не е дали съдът може да откаже освобождаване от държавна такса,когато молителят е безработен и няма имоти и други доходи, а дали в конкретният случай са налице законоустановените критерии на чл.83,ал.2,т.1 – т.7 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на такси. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.Тази преценка се извършва въз основа на документи,издадени от съответните компетентни органи/в настоящия случай отсъствие на данни за безработица/,които следва да бъдат представени с молбата по чл.83,ал.2 ГПК,поради което преценката е строго конкретна с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства,препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение.Въззивният съд е извършил преценката си с оглед на всички обстоятелства изброени в чл.83,ал.2 ГПК и в съответствие с възприетото в приложените определения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 36/17.12.2012 г. по ч.гр.д. № 4535/2012 г. на Софийски апелативен съд , по частната касационна жалба от адв.И.И. – пълномощник на Р. В. А. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: