О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
Гр.София, 12.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 224 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т” АД, гр. Р. срещу определение № 65/19.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 150/09г. от Русенския окръжен съд, с което потвърдено определение от 09.01.2009г. на Русенския районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 4916/2008г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на липсата на утвърдена практика на ВКС по прилагането на нормата на чл.415, ал.1 във вр. чл.422 ГПК.
Ответникът А. Г. Д., гр. Р. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството по гр.д. № 4916/08г. по описа на Русенския районен съд е образувано по иск на „Т”АД за осъждане на А. Д. да заплати сума, представляваща цена на доставена топлинна енергия и лихва за забава, с твърдения, че длъжникът е направил възражения срещу издадената заповед по изпълнение по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.410 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт за потвърждаване на определението на районния съд за прекратяване на производството по делото въззивният съд е приел, че нормата на чл.422 ГПК определя искът, който следва да предяви заявителят при подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, като такъв от категорията на установителните. По този иск кредиторът следвало да докаже съществуването на вземането по издадената заповед изпълнение без да обосновава интереса си, тъй като искът представлявал средство за защита на признато в заповедното производство вземане. Доводът на частния жалбоподател за осъдителния характер на иска е счетен за неоснователен по съображения, че законът давал легално определение на подлежащия на разглеждане иск и предвид на действието на влязлото в сила решение на съда. Прието е, че при уважаване на иска ще отпаднат правните последици на възражението и заповедното производство ще завърши с издаването на изпълнителен лист, както и че разпоредбата на чл.422 ГПК е императивна и „обща, отнася се и за двете заповедни производства”.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените в жалбата основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател поставя като съществен за делото въпроса за характера за исковете, предявени от кредитор при възражение на длъжника по акт, издаден по чл.417 и по чл.410 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос би бил съществен до изменението на чл.415, ал.1 и чл.416 ГПК със ЗИДГПК, /обнар. ДВ бр.42/05.06.2009г./
Съгласно П. 10 ЗИДГПК в новата редакция на чл.415, ал.1 ГПК при подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си и съответно заповедта за изпълнение влиза в сила и след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането – чл.416 ГПК, изм. с П. 11 ЗИДГПК.
По силата на законодателната промяна, не е налице неяснота относно тълкуването на правната норма. Обжалваното въззивно определение съответства на съдържанието на разпоредбата след изменението, поради което касационното обжалване не следва да се допуска на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 65/19.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 150/09г. от Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.