О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр. София, 04.06.2018
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 23 май , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №471/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. Д. В. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение № 154 от 07.08.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №81/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №1491/18.11.2016 по гр.д. № 1190/16 по описа на ОС-Пловдив, с което е отхвърлен искът на касатора срещу С. П. Н. като [фирма]-гр. В.Т., предявен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните на 29.04.2004 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят не сочи конкретно основание по чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. П. Н. като [фирма] счита КЖ за основателна.
От страна на третото лице-помагач на ответника „Р. [улица] и Сие” СД не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение , с което е отхвърлен искът на касатора срещу С. П. Н. като [фирма]-гр. В.Т., предявен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните на 29.04.2004 г., съставът на въззивния съд е приел, че ответникът като продавач по предварителния договор, след сключването на последния е прехвърлил правото на собственост върху същия имот, с н.а. № 134/30.04.2004 г. ,т.2, рег.№ 3421 по дело № 317/2004 г. на Нотариус с рег.№ 227 на НК с –н на д-е: РС-Пловдив на И. Б. Я.- [фирма]. Въпреки че така сключеният договор за продажба е бил развален по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД, с влязло в сила съдебно решение от 27.05.2010 г. по т.д. № 404/2009 на ОС-Пловдив, то имотът не е постъпил обратно в патримониума на ответника по настоящия иск и продавач по процесния предварителен договор, тъй като преди вписването на ИМ по иска за разваляне на горната продажба, купувачът по нея го е бил продал на трето лице- [фирма] с нот.акт №158/09.09.2004 г. , т.4,рег.№7782 по дело № 723/2004 на същия нотариус. Този извод се основава на приложението на чл.88 ал.2 ЗЗД, запазващо правата на трети добросъвестни лица придобили имота от купувача по предходната продажба , до вписване на ИМ по иск по чл.88 ал.3 ЗЗД за разваляне на последната.
По изложените съображения, съдът е счел, че ответникът по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД и продавач по предварителния договор, не е собственик на имота, предмет на същия, и следователно: искът за обявяване на този договор за окончателен не следва да бъде уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които се свеждат до незаконосъобразност на извода на съда, че ответникът не е собственик на имота и че третото лице-помагач неправилно е допуснато до участие, в това му качество, в процеса.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо, в тази фаза, непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Водим от изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС,Второ т.о., счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 154 от 07.08.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. №81/2017 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.