Определение №347 от 43305 по ч.пр. дело №1805/1805 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 347
гр.София, 24.07.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1805 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от „Корпоративна търговска банка” АД в несъстоятелност, чрез пълномощника адв.М. М., против определение № 70/24.04.2018 г. по в.ч.т.д. № 83/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 435/29.06.2017 г. по т.д. № 85/2015 г. на Ловешки окръжен съд, ГК, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на т.д. № 4241/2015 г., т.д. № 1565/2017 г. и т.д. № 1580/2017 г. на Софийски градски съд с влезли в сила решения.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че общите правила за спиране на производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК не следва да се прилагат при установителните искове по чл.422 ГПК. Поддържа се, че висящите производства по т.д. № 4241/2015 г., т.д. № 1565/2017 г. и т.д. № 1580/2017 г. на Софийски градски съд, образувани по искове с правно основание чл.59 ЗБН, не са преюдициални спрямо производството, образувано по иска по чл.422, ал.1 ГПК. Изразява се становище, че аналогично възражение за прихващане в същия размер от 11 млн. щ.долара ответникът е направил по всички предявени срещу него искове по чл.422 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпили са писмени отговори от „Нафтекс Петрол” ЕООД в несъстоятелност и „Петрол” АД, с които се оспорва основателността на частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че предмет на спора по предявения от частния касатор иск по чл.422, ал.1 ГПК е не само вземането по договор за кредит, но и твърдените от „Нафтекс Петрол” ЕООД в отговора на исковата молба извънсъдебни прихващания. Счел е, че действителността на извършените прихващания е въпрос по съществото на спора, тъй като се касае за правопогасяващи възражения на ответника по предявения установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК. Констатирал е, че този въпрос е повдигнат и по т.д. № 4241/2015 г., т.д. № 1565/2017 г. и т.д. № 1580/2017 г. по описа на СГС. Приемайки наличието на обусловеност между търговските дела по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въззивният съд е възприел изцяло извода на Ловешкия окръжен съд за спиране на първоинстанционното производство. Според решаващия състав обстоятелството, че част от извършените прихващания са осчетоводени от банката и с тях е намален размерът на дълга, е неотносим към предпоставките за спиране на производството по делото. Приел е за несъстоятелно и възражението на частния касатор, че разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е неприложима в производството по чл.422, ал.1 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следните правни въпроси: 1/ Представлява ли основание по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК /дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора/ предявен иск по чл.59 ЗБН за спиране на съдебното производство, образувано по установителен иск, предявен от несъстоятелната банка по реда на чл.422 ГПК, по което длъжникът е направил възражение за извършено извънсъдебно прихващане, както и при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане, когато в производството по установителния иск по чл.422 ГПК се съдържат доказателства, че възражението за извършено прихващане е направено за други задължения, различни от процесното?; 2/ Как следва да се прецени връзката на преюдициалност между две дела, когато с едното от делата е оспорена сделка, чиито последици са правопогасяващи по отношение на облигационно задължение, а по второто дело се твърди именно наличието и действителността на това задължение; кои факти са от значение за преценяване на обусловеността между двете дела, дали обуславящ по отношение на второто дело е противопоставеният в първото дело правопогасявящ факт или преюдициалната връзка е в полза на първото дело? Въпросите са въведени при позоваване на селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Налице е позоваване и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частния касатор въпроси не изпълняват изискването на чл.280, ал.1 ГПК, като не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите, по начина, по който са формулирани, представляват навеждане на оплакване за наличие на касационното основание по чл.281, т.3 ГПК, тъй като отговорът им предпоставя проверка от страна на касационната инстанция на правилността на извода на въззивния съд, че изходът на спора по исковете с правно основание чл.59 ЗБН има преюдициално значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК и налага производството по чл.422, ал.1 ГПК да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по обуславящите дела с предмет искове по чл.59 ЗБН. С оглед задължителните указания на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите по правилността на атакувания съдебен акт подлежат на обсъждане едва след допускане на касационното обжалване.
Не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите, отнасящи се до наличието или липсата на преюдициалната връзка между делата по чл.422, ал.1 ГПК и чл.59 ЗБН, не са значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като са обусловени от фактите по конкретното дело и по тази причина не могат да получат еднозначен отговор, валиден за всички случаи на висящи дела с посоченото съдържание.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение на ВтАС според настоящия съдебен състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 70/24.04.2018 г. по в.ч.т.д. № 83/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top