3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр. София, 04.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3024/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Н. П. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1619 от 28.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №22/18 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 14.08.2017 г. по гр.д. № 10701/15 г. на СГС І-9 с-в , в частта, с която е бил уважен искът на касатора срещу ЗАД „БУЛ ИНС”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 20.02.2012 г. за разликата от 18 000 лева до 26 000 лева и вместо него е постановено друго от страна на въззивния съд, с което искът за тази разлика е отхвърлен, както и в съответната част за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са правилата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– т.11 от ППВС4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 20.02.2012 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водач на МПС , чиято гражданската отговорност е била застрахована в ответното дружество по договор за задължителна ЗГО на водача на МПС, ищецът е претърпял камшичен удар на главата в седалката на автомобила с последица: травми в шийната област. Проведено е четиридневно стационарно и двадесет дни амбулаторно лечение, изразяващо се в имобилизация на шията, постелъчен режим и прием на аналгетици. Болките са били особено интензивни веднага след инцидента. Пострадалият е изписан с подобрено състояние. Изпитвал е болки в лявата ръка, което е затруднявало изпълнение на ежедневните му задължения и е трябвало да ползва чужда помощ и грижи. Изпитвал е главоболие и скованост. Травмата от ПТП е на фона на предходни данни за хронични дегенеративни увреждания на гръбначния стълб в шийния отдел. При определяне на конкретния размер на обезщетението, съдебният състав е изложил съображения, че отчита възрастта на пострадалия към момента на ПТП-56 години, общият възстановителен период от 6 месеца, интензитета на болките и страданията, остатъчната слабост и силно главоболие, както и ограничения в движението на шията и изтръпване в горните крайници и болки в лявата ръка при силно натоварване, които са налице и понастоящем. Обосновал е конкретния размер от 18 000 лева с икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП през 2012 г., отразена в застрахователните лимити и съдебната практика за сходни случаи.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди всички доводи, с оглед конкретните обстоятелства, наведени като основание на иска.
Твърди, че по тези въпроси, обжалваното въззивно решение е в противоречие с т.11от ППВС 4/68.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсва противоречие с цитираното ППВС-т.11 относно това по какъв начин следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди/болки и страдания/ по общия критерий за справедливост в чл.52 ЗЗД: въззивният съд е изложил изчерпателни мотиви в решението си, в които обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и изложил съображения за това, защо счита съответният размер за достатъчен, като се е позовал на тежестта на получените травми, интензитета на болките, продължителността на възстановителния период и остатъчните болки в движенията на горните крайници. Взел е в предвид и значението на нормативно определените лимити на размера на обезщетенията по ЗГО, в съответствие с практиката на ВКС за тяхното косвено значение като критерий за икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП през 2012 г..
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1619 от 28.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №22/18 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.