О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр. София 10.07.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 07 юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 2715 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал. 1.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Дирекция „Социално подпомагане” [населено място], чрез юрисконсулт В. А. срещу определение № 185/30.05.2017 г. по в.гр.дело № 67/2017 г. на Ямболския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 2998/16.05.2017 г. с правно основание чл.248 ГПК, подадена от Дирекция”Социално подпомагане” [населено място], чрез юрисконсулт В. А. за изменение на постановеното по делото решение № 32/27.04.2017 г. в частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати по сметка на Ямболския окръжен съд сумата 300 лв. възнаграждение, определено от съда на особения представител на ответницата пред въззивната инстанция. Поддържаното основание за неправилност на определението е нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя въззивният съд е следвало да определи размера на дължимото възнаграждение на назначения от съда особен представител на ответницата за въззивната инстанция, като даде указания на Д”СП” Я. в определен срок преди насрочване на първото съдебно заседание да внесе сумата по сметка на съответния въззивен съд. Поддържа също, че в случая при администриране на въззивната жалба, подадена от особения представител на ответницата съдът не е определил размер, не е указал и не е задължил Д”СП” Я. да внесе определеното впоследствие от ЯОС възнаграждение, съгласно чл.47,ал.6 ГПК. Сочи, че от доказателствата по делото е видно, че първоинстанционния съд не е вменил и не е задължил Д”СП” Я. да внесе възнаграждение на назначения от съда особен представител на ответника по делото предвид обстоятелството, че същите са били изплатени впоследствие от бюджета на районен съд [населено място], че с първоинстанционното решение с оглед изхода на делото е осъден длъжника да заплати по сметка на ЯРС и разноските по назначаване от страна на съда на особен представител по делото в размер на 300 лв. Според жалбоподателя при тези факти за Д”СП” Я. не е възникнало задължението предварително да внесе по сметка на Районен съд Ямбол, съответно по сметката на Окръжен съд Ямбол присъденото впоследствие с крайния съдебен акт на Окръжен съд Ямбол възнаграждение за особения представител на ответника по делото. Сочи, че в случая с оглед изхода на делото липсва правно основание ЯОС с крайния си съдебен акт да осъди Д”СП” Я. да заплати по сметка на ЯОС сумата 300 лв. възнаграждение за назначения от Окръжен съд Ямбол особен представител на ответницата пред въззивната инстанция предвид обстоятелството, че окръжният съд в производството пред въззивната инстанция не е указал, не е определил размера и не е задължил Д”СП” Я. да внесе предварително по сметката на ЯОС сума в размер на 300 лв. за назначения от съда особен представител на длъжника по делото. С оглед на посоченото е заявено искане да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което се измени въззивното решение в частта, с която е осъден Д”СП” Я. да заплати по сметка на ЯОС сумата 300 лв. възнаграждение, определено от съда на особения представител на ответницата пред въззивната инстанция.
Ответницата по частната жалба, чрез адв. К. А. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на частната жалба.
Окръжна прокуратура [населено място] не е изразила становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото намира за установено следното:
Частната жалба е постъпила в срок, подадена е от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на обжалване и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че на ответницата Ц. В. К. – въззивник с определение № 57/09.01.2017 г. на Ямболския районен съд е назначена за особен представител по чл.47 ГПК адв.К. А. от АК Я.. Приел е, че въззивната жалба е била изготвена от особения представител на ответницата, съответно последната е била представлявана от него в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд. Позовал се е на чл.47,ал.6 ГПК, според който разноските за особен представител на ответника се поемат от ищеца и е приел, че в случая задължението да заплати тези разноски по делото е в тежест на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място]. Според въззивния съд ищеца е лице, попадащо в кръга от лица, визирани в чл.84,ал.1 ГПК, които са освободени от държавна такса, но не и от разноски поделото. С оглед на това е приет за неоснователен довода, че разноските за особения представител на ответницата следва да са в тежест на бюджета на ЯОС. Посочил е, че разноските за особения представител са определени със съдебното решение и Дирекция”Социално подпомагане” [населено място] е осъдена да заплати по сметка на ЯОС сумата 300 лв., от която да се изплати определеното възнаграждение на особения представител на ответницата. Прието е също, че с оглед изхода на делото и неоснователността на въззивната жалба с въззивното решение ответницата-въззивница е осъдена да заплати на „Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] сумата 300 лв. разноски за възнаграждение пред въззивната инстанция за назначения й особен представител. Формиран е извод, че присъдените в полза на Ямболския окръжен съд разноски, които Д”СП” [населено място] следва да заплати не са оставени в негова тежест.
При тези съображения е оставено без уважение искането на Дирекция”Социално подпомагане” [населено място] за изменение на постановеното въззивно решение в частта, с която е осъдена Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] да заплати по сметка на ЯОС сумата 300 лв. възнаграждение, определено от съда на особения представител на ответницата пред въззивната инстанция.
Изводите на въззивния съд са правилни.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото ответницата по иска с правно основание чл. 132,ал.1,т.2 СК Ц. В. К. е призована при условията на чл.47 ГПК – не е намерена на посочения по делото адрес и призовката е връчена чрез залепване на уведомление. С определение № 57/09.101.2017 г. по гр.дело № 2399/2016 г. на Ямболския районен съд адв.К. А. от АК Я. е назначена за особен представител на ответницата Ц. К.. С разпореждане от 27.12.2016 г. районният съд е постановил, че възнаграждението за особения представител в размер на 300 лв. е от бюджета на съда.
С първоинстанционното решение от 02.02.2017 г. по гр.дело № 2399/2016 г. на Ямболския районен съд ответницата Ц. К. е лишена от родителски права по отношение на малолетното дете А. Й. М., родено на 03.06.2011 г., определен е режим на лични контакти на детето с майката Ц. К., присъдена е издръжка в полза на малолетното дете в размер на 115 лв. Със същото решение съдът е осъдил ответницата да заплати по сметка на ЯРС сумата 300 лв. за назначения особен представител.
Въззивното производство по в.гр.дело № 67/2017 г. на Ямболския окръжен съд е образувано по подадена въззивна жалба от ответницата, чрез назначения особен представител адв.К. А.. Последната е представлявала ответницата-жалбоподател в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд на 11.04.2017 г., на което е даден ход на устните състезания.
С въззивното решение от 27.04.2017 г. по в.гр.дело № 67/2017 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение и е определено възнаграждение за въззивната инстанция на назначения особен представител на ответницата адв.К. А. в размер на 300 лв. Въззивният съд е осъдил ищеца Д”СП” [населено място] да заплати по сметка на Ямболския окръжен съд сумата 300 лв. възнаграждение определено за особения представител на ответницата пред въззивната инстанция. Със същото решение ищцата-въззивник е осъдена да заплати на Дирекция”Социално подпомагане” [населено място] сумата 300 лв. разноски за възнаграждение пред въззивната инстанция на назначения й особен представител.
Като взема предвид установените факти съдът приема, че обжалваното определение е правилно.
С т.решение № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС т.6 е застъпено становището, че процесуалното представителство, регламентирано в чл.47,ал.6 ГПК не е законово, тъй като произтича от акт на съда при осъществяване на предвидените за това предпоставки. В хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото. В този случай особеният представител се назначава с акт на съда-определение, от който произтича и неговата представителна спрямо отсъстващата страна власт. Това представителство, съгласно чл.36,ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Според същото тълкувателно решение възнаграждението е разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора при наличие на предпоставките на чл.78 ГПК. Възнаграждението за особения представител винаги е дължимо. Посочено е, че същото може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.47,ал.6 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.
Назначеният от съда особен представител на страната в хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК има право на възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство и пред въззивната инстанция независимо от изхода на подадената от него въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд или на подадената въззивна жалба от другата страна по спора.
Като взема предвид изложеното съдът намира за правилен извода на въззивния съд, че разноските за особения представител на ответницата за въззивното производство се поемат от ищеца-Дирекция „Социално подпомагане” [населено място]. Правилно е прието, че ищецът е от кръга на лицата, посочени в чл.84,ал.1 ГПК, които са освободени от държавна такса, но не и от разноски по делото. С въззивното решение, както се отбеляза по-горе ищецът Д”СП” [населено място] е осъден да заплати по сметка на Ямболския окръжен съд сумата 300 лв. – определена като възнаграждение за особения представител на ответницата. Правилен е и изводът, че присъдените в полза на въззивния съд разноски, които ищецът следва да заплати не са останали в негова тежест, тъй като с решението с оглед изхода на спора – т.е. с оглед неоснователността на въззивната жалба на ответницата съдът я е осъдил да заплати на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] сумата 300 лв. разноски за възнаграждение пред въззивната инстанция за назначения особен представител.
При тези съображения съдът преценява, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на определението са необосновани.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 185/30.05.2017 г., постановено по в.гр.дело № 67/2017 г. на Ямболския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 2998/16.05.2017 г. с правно основание чл.248 ГПК, подадена от Дирекция”Социално подпомагане” [населено място], чрез юрисконсулт В. А. за изменение на постановеното по делото решение № 32/27.04.2017 г. в частта, с която е осъдена Дирекция „Социално подпомагане” Я. да заплати по сметка на Ямболския окръжен съд сумата 300 лв. възнаграждение, определено от съда на особения представител на ответницата пред въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: