О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр. София, 11.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 1942 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от Г. К. – прокурор в Апелативна прокуратура-Б., срещу определение № 251/01.08.2014 г. по възз.гр. д. № 91/2014 г. на Апелативен съд-Б., с което е оставено без уважение искането за допълване на решение №42/05.06.2014 г., постановено по възз.гр. д. № 91/2014 г. на Апелативен съд-Б., в частта за разноските.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.
Ответната страна не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
С въззивното решение е отменено решение № 95/24.01.2014 г., постановено по гр.д. № 306/2013 г. по описа на Сливенски окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на РБ и Областна Дирекция на МВР-С. са осъдени да заплатят солидарно на М. Р. Р. сумата над размера от 1000 лв. до уважения размер от 5000лв., представляваща обезщетение от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по ДП № 780/2005г, наказателното производство, по което е прекратено с постановление на РП С., влязло в сила на 08.03.2007 г., на основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ(ред.преди изм.ДВ бр.98/2012 г.) и е отхвърлен предявеният иск за разликата от 1000 лв. до 5000лв. Със същото решение решение № 95/24.01.2014 г., постановено по гр.д. № 306/2013 г. по описа на Сливенски окръжен съд, е потвърдено в останалата част.
Прокуратурата на РБ е сезирала въззивния съд с молба, с която е искала допълване на постановеното решение № 42 от 05.06.2014 г. по възз.гр.д.91/2014г. като съдът се произнесе и по искането й във въззивната жалба за коригиране на размера на дължимите разноски пред първа инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение и заплатени държавни такси, съобразно с уважения размер на иска. Съдът е приел, че молбата е подадена на основание чл.248 ГПК и с обжалваното определение е оставил искането за допълване на постановеното решение в частта за разноските без уважение, като е посочил заплатените държавни такси и сторените разноски от ищеца. Приел, че във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ не се съдържат оплаквания за неправилно присъдени разноски и поради това въззивният съд не се е произнесъл по отношение на присъдените в полза на ищеца разноски. Посочил е, че за заплащане на присъдените разноски солидарно са осъдени Прокуратурата на РБ и Областна Дирекция на МВР-С..
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС намира следното: пред Апелативен съд-Б. е подадена е молба за допълване на въззивното решение с произнасяне относно дължимия размер на присъдените в първа инстанция разноски съразмерно на уважената част от исковете. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет, като липсва формирана воля, относно някои от съединените искове или допълнителните искания. Когато искането е за разноски, направени пред съответната инстанция, то се разглежда по реда на чл. 248 ГПК за двете съдържащи се в него хипотези – за изменение на вече постановения съдебен акт, когато съдът е определил дължимите разноски, но страната иска те да бъдат присъдени в съответствие с нейните твърдения, и за допълване, когато съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски. В случай, че страната твърди, че въззивният съд не е разгледал жалбата й срещу изцяло обжалваното първоинстанционно решение в частта относно присъдените с него разноски, то производството се развива по реда на чл. 250 ГПК, като произнасянето е с определение. Във връзка с изложеното, въззивният съд неправилно е квалифицирал подадената от Прокуратурата на РБ молба като такава с правно основание чл. 248 ГПК, доколкото искането на страната е въззивният съд да се произнесе по отношение на присъдените пред първа инстанция разноски, съразмерно с уважения размер на иска с въззивното решение. Неправилно въззивният съд е възприел, че в подадената въззивна жалба на Прокуратурата на РБ не се съдържа оплакване относно първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски. Въззивникът изрично е посочил, че обжалва постановеното първоинстанционно решение изцяло в осъдителните части, включително и по отношение на разноските. Доколкото въззивното решение не съдържа формирана воля относно това оплакване на Прокуратурата на РБ, подадената молба с вх. №5891/10.07.2014 г. следва да се разглежда като молба с правно основание чл. 250 ГПК.
Като се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на Бургаски апелативен съд за произнасяне по подадената от Прокуратурата на РБ молба с вх. № 5891/10.07.2015 г. за допълване на поставеното решение № 42 от 05.06.2014 г. по гр.д. 91/2014г. в частта за разноските, присъдени на ищеца М. Р. Р., съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 251 от 01.08.2014 г. по гр.д. № 91/2014 г. на Апелативен съд-Б..
ВРЪЩА делото на Бургаски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: