5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр. София, 15.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3609/2017 г.
Производството по § 74 Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ПЗР на ЗИД на ГПК/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., вр. чл. 288 ГПК е образувано по касационни жалби № 7081/13.07.2017 г. на Д. Ц. К. и № 7027/12.07.2017 г. на А. Е. Н. и двете жалби по регистъра на Окръжен съд – Велико Търново против решение № 211 от 21.04.2017 г. по гр. дело № 449/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
По касационна жалба № 7081/13.07.2017 г. на Д. Ц. К.:
Касационната жалба има за предмет въззивното решение в частта, с която окръжният съд е отменил решение № 60 от 22.03.2016 г. по гр. дело № 1142/2015 г. на Горнооряховски районен съд в частта, с която семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], представляващо апартамент № 2 на втори етаж на сградата на този адрес е предоставено на майката Д. Ц. К. и вместо него е постановено друго, с което е предоставено семейното жилище на бащата А. Е. Н..
Жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения:
С изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, публикувано в ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. и приложимо в случая, предвид датата на подаване на касационната жалба е предвидено, че решенията по брачни искове /искове за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните/, както и решенията по небрачни искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, производствата по чл. 126, ал. 2, чл. 127 а и чл.130, ал. 3 СК не подлежат на касационен контрол. Искът по чл. 56 СК е извън категорията искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, за които се отнася допустимостта на касационния контрол по отношение на въззивните решения. По предметното си съдържание искът по чл. 56 СК не включва въпросите по чл. 59, ал. 2 СК. Поради това въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 56 СК /предоставяне на семейното жилище/ не подлежи на касационен контрол.
По касационна жалба № 7027/12.07.2017 г. на А. Е. Н.:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която окръжният съд е потвърдил първоинстанционното решение, посочено по – горе в частта, с която районният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата Е. А. Н. и Р. А. Н. на майката Д. Ц. К. – Н., определил е местоживеене на децата при майката, определил е режим на лични отношения между бащата и децата, подробно описан в диспозитива на първоинстанционното решение.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението са поставени въпроси, които не формират предпоставки за допускане на касационен контрол. Първият въпрос е формулиран, както следва: „…относно критериите , по които следва да се извърши преценката на съда при предоставяне на родителските права върху родените от брака деца при развод на родителите и условията, при които тази преценка следва да се извърши.“. Въззивният съд е приел, че родителските права следва да се възложат на майката Д. К., тъй като в съзнанието на детето Е. Н. е формирано особено негативно отношение към възпитателските мерки, предприемани от баща му, което според съдебният състав говорят за силно нарушаване на връзката родител – дете. Прието е още, че релевантни за тази преценка са обективните данни за характера на посочените отношения. В решението е отразено, че малкото дете, с оглед на възрастта му, необходимостта от майчини грижи, безупречното обгрижване на децата от майката, привързаността между двете деца налага извод, че и двете деца следва да бъдат предоставени на майката. Твърдението на касатора за противоречие на изложените мотиви с разрешенията в задължителната съдебна практика – ППВС № 1/12.11.1974 г. е необосновано, тъй като произтича от становището за необоснованост на изводите на окръжния съд, а не от аргументи, свързани с различие в изводите между въззивната инстанция и Постановление на Върховния съд. Необосноваността на изводите във въззивното решение страната свързва с неизследване на въпроса, дали майката не е способствала за отчуждаване на децата от бащата. Окръжният съд е разгледал релевантните обстоятелства, съобразно разрешенията в цитираното ППВС, по които жалбоподателят не е поставил въпроси, а е извел цитираният въпрос от свое становище, свързано с обстоятелство – обоснованост на правните изводи на съда, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Позоваването на практика по чл. 291 ГПК – отм. е несъстоятелно, предвид немотивирането на конкретни отклонения между изводите на окръжния съд и приложените решения по гр. дело № 6859/2013 г. на ІV г.о., гр. дело 81/2010 г., гр. дело № 6884/2014 г. на ІІІ г.о. Затова настоящата инстанция намира, че с поставеният въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Вторият по реда на изложението въпрос е със следното съдържание: „Задължителни ли са за съда желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за личните отношения.“. Този въпрос страната твърди, че е решен в противоречие с решение по гр. дело № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г.о. Не е мотивирано в изложението, в какво се състои противоречието в разрешенията на въззивния съд и ВКС. В съответствие с практика по чл.291 ГПК, отм., включително решението, на което се позовава жалбоподателят, окръжният съд е приел, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобразят данните за характера на отношенията между родителите и децата, като се изхожда от интересите на децата. Затова настоящата инстанция намира, че окръжния съд не е приел изводи в отклонение от задължителната практика на ВКС, поради което с поставеният въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
По въпроса – Може ли съдът да извърши вместо децата преценка при кой родител биха се чувствали по – добре, т.е. да се намеси в личната преценка и избор на децата“, не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Липсата на допълнително основание има за правна последица недопускане на касационното обжалване, поради което и по този въпрос следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
По въпроса – „При наличие на синдром на родителско отчуждение и влошени отношения между родителите, следва ли да се определи режим на лични отношения – ограничителен спрямо неотглеждащият родител /бащата/.“, Квалификацията на режима, като „ограничителен“, произтича от становище на касатора. Въпрос изведен от становище на страната не формира общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК. В случая не е налице и допълнително основание, тъй като решението по гр. дело № 1476/2016 г. на Великотърновски районен съд не съдържа данни, че е влязло в сила. Невлезлите в сила съдебни актове, съгласно разрешенията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС не формират съдебна практика. Затова настоящата инстанция намира, че с поставеният въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
По въпроса „за допускане на нови доказателства, за обстоятелства настъпили след постановяване на първоинстанционното решение„, не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това е по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Относно поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК следва да се имат предвид следните съображения:
Касаторът не е обосновал предпоставки за допускане на касационен контрол по цитираната норма, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, поради промяна на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни норми, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. В тази връзка е необходимо да се посочи, че при изготвяне на изложението не са съобразени разрешенията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по жалбата на А. Н..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 7081/13.07.2017 г. на Д. Ц. К. против решение № 211 от 21.04.2017 г. по гр. дело № 449/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба № 7027/12.07.2017 г. на А. Е. Н. против решение № 211 от 21.04.2017 г. по гр. дело № 449/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната част.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Ц. К. може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщенията до страните, че е обявено.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: