2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 19.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3157/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалби на [фирма] срещу решение от №1017 от.13.02.2014г по гр.дело № 7317/2014г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната част е било потвърдено решение от 18.12.2013г по гр.д № 40434/2012г на Софийски районен съд, по уважени обективно съединени искове 128 т.2 КТ , чл. 245 ал.2 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл. 215 КТ .
В изложение, касаторът на поставя два въпроса, които свързва с решаващите изводи на съда по иска с правно основание чл. 215 КТ . Поддържа ,че решението в тази част е произнесено от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . В частта , с която е потвърдено уважаването на обективно съединен искпо чл. 215 КТ , касационно обжалване е допустимо по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед цената му . В касационната жалба не е посочено ,че решението се обжалва само в тази част ,т.е отн. потвърдено от въззивния съд присъжданена сумата 6297, 40 лева като обезщетение при командироване на ищеца за периода 03.04.2008- 04. 07.2008г . Искът по чл. 215 КТ е бил обективно съединен с други искове , като цената на последните е определяща за извода, че касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част не е допустимо .
В изложението се поставя процесуално правен въпрос , според касатора обуславящ за изхода на делото в частта по уважения иск с правно основание чл. 215 КТ : може ли съгласно чл. 121 ал.1 КТ, чл. 215 КТ и чл. 235 ал.2 ГПК да се приеме ,че работникът действително е извършил международни превози в чужбина при направено от ответника оспорване на това ,при непроведено от ищеца пълно и главно доказване на това обстоятелство , като въпросът е допълнен с коментари на касатора по отношение изводите, които следва да се направят от представените в случая доказателства – заповедта за командироване е „бланкетна” ,в международните товарителници няма посочено името на ищеца , липсват пътни листа , подробно попълнен отчет и др. документи.Сочи се противоречие с реш. № 142 от 2012 по гр.д №1324/2011 ІІІ г.о,според което при иска по чл. 215 КТ ищецът доказва твърдението си, че е бил командирован пълно и главно,когато работодателят оспорва това .
Вторият формулира въпрос е за приложимия по делегация на закона акт на МС в случая – коя наредба намира приложение при определяне размера на командировъчните пари . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с решение №32 от 2010 по гр.д № 3592/2008 ІV г.о.
Касационната жалба е процесуално допустима и отговаря на критерия по чл. 280 ал.2 ГПК в частта , с която се обжалва въззивното решение по иска за неизплатени командировъчни , но обосновката по основанието за допускане на касационно обжалване ,по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не може да бъде възприето .Въззивният съд не е дал разрешение в противоречие на правилата относно доказателствената тежест, като е изтъкнал наличието на трудово правоотношение с ищеца като шофьор на товарен автомобил – международни превози и изрична заповед за командироването на същия с цел превоз на товари ,в която заповед конкретно е посочено и транспортното средство , с което да се извърши това, но без да е посочен периодът на командировката.Решаващият извод на съда по възраженията на ответника в тази връзка е , че този съдържателен пропуск в документа не може да рефлектира върху правата на работника и този извод не е в противоречие с приложеното реш. № 142 от 2012 по гр.д №1324/2011 ІІІ г.о предвид даденото разрешение за случай,при който заповед за командироване е липсвала изобщо и не е било доказано, че се касае за командироване . Чрез въпроса се оспорват фактическите изводи на съда,което не представлява правен въпроспо смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК . Писмените доказателства по делото са обосновали извод ,че превозите са били извършени с посоченото превозно средство за определен период , което ищецът , заедно с още един командирован шофьор е бил упълномощен да управлява. По правоизключващото възражение за липса на отчет съдът е приел, е отчет е бил депозиран, а и при липса на твърдения и доказателства от страна на работодателя за валутен аванс, това не рефлектира върху заявеното с иска право.За пълнота следва да се изтъкне,че за опровергаване на отрицателното твърдение на ответника ,че отчет липсвал ,в случая е било достатъчно наличието у ищеца и на неподписано копие от такъв, приложено по делото.Ищецът е провел своето доказване , работодателят не е провел обратно доказване по относимите към предмета на спора обстоятелства. Изложението неправилно отъждествява оплакването във връзка с доказателствените изводи на съда с обосновка на правен въпрос по доказателствената тежест, така основание по допускане на жалбата до разглеждане не се аргументира и не е налице .
Вторият формулиран въпрос няма отношение към предмета на въззивното решение, като произнесено при условията на ограничен въззив .При положение, че размерът на командировъчните пари е бил определен с изрична заповед на работодателя съгласно диспозитивните рамки ,в които законът допуска това и при положение ,че така определеният размер на дневни пари ,съобразен и от ищеца при завеждане на иска не е бил оспорван – с въззивната жалба включително , въпросът е извън спорния предмет , съответно неотносимо се поставя при касационно обжалване.
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №1017 от.13.02.2014г по гр.дело № 7317/2014г. на Софийски градски съд в частта , с която потвърдено решение от 18.12.2013г по гр.д № 40434/2012г на Софийски районен съд по иска с правно основание чл.215 КТ ,за сумата 6297, 40 лева обезщетение при командироване на ищеца като шофьор-международни превози , за периода 03.04.2008-04.07.2008г .
Оставя без разглеждане касационната жалба срещу решение №1017 от.13.02.2014г по гр.дело № 7317/2014г. на Софийски градски съд в останалата част .
Определението в тази част подлижи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба , в седемичен срок от съобщението
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .