3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 19.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2908 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. М. В. срещу разпореждане от 8.04.2014 г., постановено по ч. гр.д. № 560 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е върната като просрочена частната касационна жалба на П. В. срещу постановеното по същото дело определение от 2.4.2013 г. Жалбоподателят твърди, че не е пропуснал срока за обжалване, тъй като не е бил надлежно уведомен за определението на Софийския апелативен съд. По това време е бил в чужбина и едва след връщането си наел адвокат. Изтъква, че няма жилище в [населено място], а адресът му в [населено място], на който е бил уведомяван от съда, е полусрутена къща, където живее в каравана. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да приеме за разглеждане подадената от него касационна жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо разпореждане, поради което на основание чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. П. В. е завел искова молба, в която е посочил за свой съдебен адрес [населено място], [улица]. В получените лично от него съобщения се съдържа текстът на разпоредбата на чл.40 от ГПК. Следователно той е бил предупреден за задължението си да посочи съдебен адресат в страната, ако замине за повече от тридесет дни в чужбина, както и за последиците от неизпълнението на това задължение. Връчителят не е могъл да предаде на частния жалбоподател съобщението за определението на Софийския апелативен съд на адреса в [населено място] на 29.04.2013 г. и на 17.06.2013 г. След това по разпореждане на съда е направен опит съобщението да се връчи на адреса в [населено място], посочен в жалба на П. В.. Според получените от връчителя на 1.10.2013 г. сведения лицето не се е явявало на адреса в [населено място] повече от два месеца. Опитите на три пъти да бъде уведомен по телефона също са били безуспешни. При тези данни и с оглед твърдението му в жалбата, че е бил в чужбина, следва да се приеме, че частният жалбоподател не е изпълнил задължението си да посочи съдебен адресат в страната, когато замине за повече от тридесет дни в чужбина. Ето защо на основание чл.40, ал.2 от ГПК съобщението за обжалваното от него определение на Софийския апелативен съд трябва да се счита за връчено от момента на резолюцията на съдията-докладчик-11.11.2013 г. Следователно подадената от него едва на 31 януари 2014 г. частна касационна жалба против определението на Софийския апелативен съд е просрочена, поради което обжалваното разпореждане за нейното връщане е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 8.04.2014 г., постановено по ч. гр.д. № 560 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: