О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 348
София, 12.04.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на седми април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 935/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. Т. К. е подал касационна жалба срещу решение от 9.03.2010 г. по гр.д. № 3039 от 2008 г. на С. градски съд , с което е оставено в сила решение от 14.08.2008 г. по гр.д. № 16070 от 2006 г. на С. районен съд, 33 състав и е отхвърлен положителният установителен иск за собственост, предявен от М. Т. К. против С. Б. Б. за апартамент № 6, ет.3, вх. “а”, бл.139 А, [жк],[населено място]. В касационната жалба прави оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложен материален закон и необоснованост- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
М. Т. К. е представил изложение в което подържа, че съдът се е произнесъл по релевантен за спорното право процесуален въпрос който е формулиран както следва: ”ограничено ли е правото на защита на страната , която няма процесуален представител по делото и ограничен ли е доказателствения процес , когато при настъпило с болничен лист внезапно заболяване , същата не може да се яви в съдебно заседание и моли за отлагане, но въпреки това делото се обявява за решаване , като заболелият се лишава от възможност да представи допуснатите му по- рано доказателства, както и от възможността да развие аргументи по съществото на спора”. Поставен е и втори въпрос относно задължението на съда да спре производството по делото при наличието на съдебен спор между същите страни имащ за предмет преюдициално спорно право. Счита , че по двата въпроса следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответника С. Б. Б. е представил отговор, в който излага съображения касаещи неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на М. Т. К. по поставени те процесуални въпроси поради следното:
Съдилищата са отхвърлили предявеният от М. Т. К. против С. Б. Б. положителен установителен иск за собственост на основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността във връзка с чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс за апартамент № 6, ет.3, вх. “а”, бл.139 А, [жк],[населено място] защото са намерили , че касатора на го е придобил на оригинерно основание , тъй като не е установен фактическият състав на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността . По делото не е бил обективиран анимуса на упражняваната фактическа власт , а по категоричен начин е било доказано, че не е осъществено и владение в период от десет години, необходимо за придобиване на собствеността от недобросъвестен владелец. Освен това било е установено по несъмнен начин , че ответника е низходящ на починалия собственик на имота Б. А. Б., поч. на 12.05.1991 г. като по наследство е придобил ? идеална част от апартамента. Собствеността върху другата ? ид.ч. е получил по сделка, сключена с другите низходящи Т. и В. Б. Установено е че касатора от 2000 г. е завладял имота като към датата на подаване на исковата молба 14.06.2007 г. не е изтекъл десет годишният срок.
Настоящият състав намира, че поставеният процесуален въпрос касаещ неуважаване искането за отлагане на делото поради заболяването на страната макар да се отнася до процедурата по разглеждането на делото не се е отразил на крайния резултат и не е ограничил правото на защита на касатора. Съгласно чл.142, ал.2 ГПК съдът отлага делото ако страната или нейния пълномощник не могат да се явят по причина , която не могат да отстранят. За да възникне това задължение, е необходимо съдът да бъде уведомен своевременно за възникналата пречка за разглеждане на делото и с оглед нейния характер да бъдат представени и съответните доказателства. В настоящия случай това не е направено – приложения болничен лист № 3529552 от 22.02.2010 г. не е бил изготвен в съответствие с чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза, поради което не е било установено , че лицето не може да се яви в съдебно заседание. Съдът не е допуснал процесуално нарушение на което страната да може да се позове.
Не е установен и втория въпрос за наличието на преюдициален спор. За да се спре производството по делото на основание чл. 229, т.4 ГПК е необходимо да се установи не само , че е налице друго дело, но и че резултата от другия спор ще е от значение за правилното решаване на настоящия. Обстоятелството , че се разглежда и друго дело между същите страни, касаещо собствеността на апартамента не води до задължителния извод, че изхода по това друго дело ще има значение за резултата по настоящето.
Решението на съда е в съответствие с практиката на ВКС по поставените процесуални въпроси , поради което не се налага касационно разглеждане на съдебния акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 9.03.2010 г. по гр.д. № 3039 от 2008 г. на С. градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: