О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 17.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5003/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5033/19.10.2017 г., подадена от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/КПКОНПИ/ – Териториална дирекция Велико Търново, против решение №203/18.9.2017 г. по гр.д.№218/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №40/29.02.2016 г. по гр.д.№192/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от КПКОНПИ – Териториална дирекция Велико Търново против С. Н. К. от [населено място], искове с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД(отм.).
Въззивната инстанция е приела, че „В случая проверяваният период е от 29.11.1994г. до 31.10.2013г. Престъплението, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда е извършено в периода м.май 2012г. – 04.09.2012г.
При това положение се поставя въпросът дали може да се направи обосновано предположение, че придобитото имущество в проверявания период преди извършване на престъплението, е резултат от престъпната дейност, за която има осъдителна присъда. Безспорно е, че в периода няколко години преди извършване на престъплението до крайната дата на проверката – 31.10.2013г., може да се приеме, че придобитото тогава имущество има връзка с престъпната дейност.
Следователно налице са следните предпоставки за отнемане на имущество по ЗОПДППД /отм./: 1.срещу първия ответник е започнало наказателно производство за престъпление от вида на изброените в чл.3 от ЗОПДИППД /отм./; 2.налице е влязла в сила осъдителна присъда срещу първия ответник за извършено престъпление по чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД. 3. Налице е придобито имущество на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, а именно първият ответник е придобил имущество на стойност над 60000 лева. Безспорно е по делото, че ответникът е придобил в проверявания период имуществото, описано подробно в мотивираното искане, по възмезден начин, като с част от това имущество се е разпоредил. Пазарната стойност на това имущество се определя ч. назначените в Окръжния съд СТЕ, САТЕ и СИЕ, чиито заключения като компетентни и обосновани Апелативният съд приема. От заключенията се установява, че това имущество е на стойност над 60000 лева. Съгласно разпоредбата на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ значителна е стойността на имуществото именно над 60000 лева.
Основният спорен въпрос по делото е налице ли е другата предпоставка за уважаване на мотивираното искане, а именно формулираната в чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ Съгласно тази разпоредба по реда на специалния закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лице, за което е установено че са налице основанията по чл.3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник.
Дали по делото е доказано основателно предположение, че процесното имущество е придобито от престъпната дейност от деянието по чл.3 ал.1 т.9 от ЗОПДИППД /отм./
За да е налице основателно предположение, че имуществото, придобито през проверявания период от ответника, е придобито от престъпната дейност от престъпление по чл.3 ал.1 от специалния закон, е задължително, необходимо и достатъчно да съществува пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. В този смисъл е Тълкувателно решение № 7/30.06.2014г. на Върховния касационен съд.
В исковото производство по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ съдът не може да отнеме имущество, макар придобито от престъпна дейност от вида на посочените в чл. 3 ал.1 от закона престъпления, когато тя не е установена по реда на НПК, нито пък имущество, придобито от друга незаконна дейност, нито имущество с неустановен произход. Не може да бъде отнето в тази връзка и имущество, спрямо което са установени данъчни и други финансови нарушения, свързани с деклариране на доходи и имущество, тъй като тези нарушения не са престъпна дейност по смисъла на ЗОПДИППД/отм./ и затова в чл. 31 от закона е предвидена възможност при приключване на исковото производство без решение за отнемане в полза на Държавата, КОНПИ да сезира Изпълнителния Директор на НАП, като събраните доказателства в производството по ЗОПДИППД /отм./ може да се ползват в данъчното производство.
Следователно чл.4 ал.1 от ЗОПДИПД /отм./ визира оборимата презумпция, че имуществото е придобито от престъпната дейност, ако не установен законен източник на доходи. Въведената от закона презумпция в чл.4 ал.1 води до това, че доказателствената тежест се прехвърля върху ответника, а ищецът трябва да докаже само факта на придобиване на имуществото през проверявания период и факта на липсата на законни доходи.
Презумпцията в случая означава, че е налице основателното предположение за придобиване на имуществото от престъпната дейност на ответника. За да обори това предположение ответникът трябва да проведе успешно обратно доказване, което следва да е пълно.
Тъй като КОНПИ се позовава и на косвена връзка между престъпната дейност и имуществото, независимо че същото е придобито преди извършването на престъплението, трябва да се провери дали презумпцията е оборена с ангажираните по делото доказателства.
Апелативният съд задължително следва да съобрази указанията на ВКС, относно връзката – пряка или косвена – между престъпната дейност и придобиването на имуществото, дадени в ТР №7/30.06.2014г.
Съгласно ТР достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник за придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД /отм./. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност, тъй като законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично определена в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ – изчерпателно изброените състави по НК в точки 1-25 на чл. 3 ал.1 от закона. Придобиването на имуществото може да е, както пряко, така и косвено от конкретната престъпна дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Предположението, според ВКС е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието, като в случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, следва да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и имуществото, чието отнемане се иска.
Поставя се въпросът дали по делото е установена връзка между придобиването на процесните движими и недвижими вещи, чието отнемане се претендира, с конкретната престъпна дейност на ответника – по чл. 354а ал.3 т.1 НК и чл. 354в ал.1 НК, изразяваща се в държане без надлежно разрешение на високорискови наркотични вещества, и засаждане и отглеждане на коноп/ марихуана/.
КОНПИ не уточнява по какъв начин свързва установеното през м. май и м. септември 2012 г. държане на наркотични вещества, и засаждане и отглеждане на коноп/ марихуана/, с имуществото, придобито от С. К..
Искането си комисията е мотивирала с обстоятелството, че за периода на проверката, ответникът е придобил имущество на значителна стойност, без наличието на законни източници за това придобиване, което и предвид осъждането му за посочените престъпления обосновава предположението, че е придобито от престъпната му дейност.
Може да се приеме, че незаконното държане на наркотични вещества и тяхното отглеждане е свързано с получаване на доходи. Престъплението по този законов текст обаче е формално. Това означава, че общественоопасните му последици са настъпили със самия факт на неговото осъществяване, без да е необходимо настъпването на имотна облага за извършителя. Поради това следва да се установи обстоятелството, че получените доходи от ответника, за които се твърди, че са с незаконен произход, са придобити в резултат на тази престъпна дейност на ответника.
В случая имуществото, чието отнемане се претендира с мотивираното искане на Комисията по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ е придобито в по-голямата си част в период, който не е обхванат от споразумението.
В случая и при двете престъпления, не може да се обоснове извличане на облага за ответника, която би могла да бъде източник за придобиване на имущество на значителна стойност.
Независимо от това в случая е необходимо да се анализират приходите и разходите на ответника и да се прецени дали същият има законни източници на доходи.“
С оглед установената фактическа обстановка В. апелативният съд е направил следните правни изводи:
„В случая със събраните по делото доказателства не се установява както пряка, така и косвена връзка между придобитото имущество и престъпната дейност. Напротив, ответникът доказва че е придобил имуществото с доходи, които имат законен произход. Поради това следва да се приложи вариант 2 /приложение2/ на СИЕ, с незначителните корекции, посочени по-горе, а именно: приходите на ответника през проверявания период са в размер на 9057,10 М., разходите са 3962,38 М. или е налице положителна разлика в размер на 5094,72МРЗ. Приходите са от реализирани доходи от ответника със законен произход. Поради това презумпцията на чл.4 от ЗОПДИППД /отм./ е оборена и съдът приема, че имуществото е с доказан законен произход. От събраните по делото доказателства не може да се направи логично предположение, че ответникът е придобил имуществото, чието отнемане се иска с доходи, получени именно от престъпната дейност.
Освен това Комисията не посочва конкретни факти, от които съдът логически да изведе връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на първия ответник.
Вярно е, че ответникът е извършил нарушения, свързани с недеклариране на придобитите от него доходи, но това не е основание за отнемането му по реда на ЗОПДИППД /отм./).
Предвид изложеното Апелативният съд намира мотивираното искане по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде отхвърлено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси: 1.Необходимо ли е установяване, че доходите на ответниците са придобити престъпна дейност ? Подлежи ли на отнемане имущество придобито преди установената престъпна дейност и косвено свързано в нея ? и 3. Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения ?
К. жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи и представя практика на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. Н. К. и [фирма], посредством процесуалните си представители – адвокати Т. М. и А. И., са депозирали общ отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за двамата ответници поотделно.
Прокуратурата на Република България не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените в изложението въпроси са неотносими към обжалвания съдебен акт, крайният решаващ извод на въззивната инстанция, обусловил изхода от спора е, че от събраните по делото доказателства не се установява както пряка, така и косвена връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, а напротив ответникът е доказал, че е придобил имуществото с доходи, които имат законен произход. Друг решаващ извод, по който не е поставен въпрос е този, че Комисията не е посочила конкретни факти, от които съдът логически да изведе връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на първия ответник. По посочените два решаващи извода в изложението не са формулирани въпроси.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация С. К. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 9571,68 лева, а на ответника [фирма] – 800 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №203/18.9.2017 г. по гр.д.№218/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/КПКОНПИ/ да заплати на С. Н. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], деловодни разноски в размер на 9571,68 лева/девет хиляди петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/КПКОНПИ/ да заплати на [фирма] – [населено място], деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: