1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 349
гр. София, 30.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3845 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 17359/11.06.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Варна, подадена от Р. Й. К., чрез адвокат С. С. против решение № 731 от 23.04.2018 г. по гр. дело № 267/2018 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/.
Ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, [населено място] не е взел становище.
Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационен контрол решения по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по изчерпателно изброени в текста искове, извън които са решенията по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на претенцията под 5000 лв. Въззивното решение в посочената част е постановено по такава претенция – иск по чл. 224 КТ, предявен за сумата 152.46 щ.д. /щатски долара/ и затова в тази част съставлява необжалваем съдебен акт. Жалбата против решението в същата част, включително относно законната лихва от 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане следва да се остави без разглеждане, а в останалата част е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат.
ВКС, след като разгледа изложението на основанията, поддържани от касатора по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приема, че са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочената част, поради следните съображения:
Предмет на разглеждане е въззивното решение, с което е потвърдено решение № 4733 от 17.11.2017 г. по гр. дело № 4415/2017 г. на ВРС /Варненски районен съд/ в частта, с която са отхвърлени обективно съединените искове на Р. Й. К. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, [населено място] за заплащане солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, [населено място] на следните суми: 5593.34 щ.д., неплатени нетни трудови възнаграждения, подробно изброени в диспозитива на съдебния акт, ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното изплащане, 266.57 щ.д., сбор от обезщетения за забава върху главниците, подробно описани в диспозитива на съдебния акт, както и в частта, с която са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 650 лв. ВОС е приел, че спорният въпрос между страните е, дали ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, [населено място] е солидарно отговорен, наред с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, [населено място] за заплащане на дължимо, но неплатено трудово възнаграждение на ищеца. Съдът е констатирал, че с договор за беърбоут чартър /договор за наемане на кораб/, сключен на 06.01.2012 г. корабособственикът ИНДИВИДЮЪЛ ТЕХНОЛЪДЖИ“ СА е предоставил МК /морски кораб/ „Батя“ под наем на „БУЛМИНЕРАЛ“ ООД за срок от 11.01.2012 г. до 06.01.2017 г., както и че на 07.05.2013 г. „БУЛМИНЕРАЛ“ ООД е преотдал кораба под наем на „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“С.А. за времето от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г., а на същата дата последното дружество е сключило с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД договор за корабен мениджмънт на МК „Батя“. Като безспорно е прието обстоятелството, че трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър, който при сключването му е действал от свое име. Окръжният съд е обосновал следните правни изводи. Аргументирано е разбирането, че трудовите договори с членовете на екипажа могат да бъдат сключени както от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на мениджъра, съгласно договора за корабен мениджмънт и нормите на чл. 225а КТК. Изложено е още, че корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на екипажа от името и за сметка на корабопритежателя и е направено разграничение за това, че при сключен трудов договор в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват в правната сфера на представлявания корабопритежател, а при сключен трудов договор от корабния мениджър, от негово име, задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, като отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудово възнаграждение, се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт. За конкретния случай съдебният състав е направил извод, че трудовият договор е сключен с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, [населено място], действало от свое име, поради което правата и задълженията са възникнали в неговата правна сфера и е констатирал, че в същата хипотеза, законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя. Като неоснователни са отхвърлени позоваването от страна на въззивника на чл. 199з КТК, предвид относимостта на нормата към отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба и липсата на това качество спрямо членовете на екипажа.
ВКС в настоящия си състав намира, че релевантен за допускане на касационен контрол по отношение на цитираното въззивно решение е следният въпрос, поставени от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: „ Обхваща ли се отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена в разпоредбата на чл. 199з от КТК отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба?“. Налице са общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд по приложението на чл. 199з КТК е обусловило правен извод за отхвърляне на исковете, както и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на съдебна практика по въпроса и необходимостта от изясняване съдържанието на нормата в очертаната във въпроса хипотеза. Следва да се допусне касационно обжалване на решението по посочения въпрос.
Релевантен за допускане на касационен контрол на въззивното решение е и следният въпрос, поставен от касатора: „Допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице да бъде наемател, респ. пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?“. Налице е основание за допускане на касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът не е намерил разрешение в съдебната практика, а е от значение за развитието на правото, с оглед изясняване съдържанието на цитираната норма. Следва да се допусне касационно обжалване на решението по посочения въпрос.
По въпроса – „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните ?“, са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да се произнесе по всички относими и допустими доказателства и възражения на страните, въззивният съд не е обсъдил направените във въззивната жалба оплаквания, не е обсъдил и изложил правни изводи във връзка с представено писмено доказателство – корабен дневник, в който ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД е вписан като корабопритежател, съответно не е разгледал възраженията на въззивника, очертани с жалбата и не е мотивирал съображения по тяхната основателност във връзка с посоченото доказателство. Това процедиране е в отклонение от разрешенията на ВКС за обсъждане на доказателствата по делото, включително в отклонение от тълкувателните изводи в касационни решения – напр. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV г.о, по гр. дело № 1656/2013 г. на ІІ г.о. и др. Следва да се допусне касационно обжалване и по горепосочения въпрос. Не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, които касаторът въвежда при обсъждане на първия по реда на изложението въпрос, тъй като посочените „погрешни правни изводи“ са нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК и съответно нямат връзка с нормата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, относима към хипотези на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните.
При извършената служебна справка ВКС констатира, че по данни от Търговския регистър, ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД е обявен в несъстоятелност с решение № 150/27.06.2018 г. на Софийски апелативен съд, назначен е синдик – Я. Н. С. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4. Съгласно чл. 658, ал.1, т. 7 и чл. 691 ТЗ, синдикът следва да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника. Назначеният в производството по несъстоятелността синдик на търговското дружество – ответник по касационната жалба не е участвал в касационното производство, поради което следва да бъде конституиран като страна в производството по делото.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 17359/11.06.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Варна, подадена от Р. Й. К. против решение № 731 от 23.04.2018 г. по гр. дело № 267/2018 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4733 от 17.11.2017 г. по гр. дело № 4415/2017 г. на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание по чл. 224, ал. 1 КТ, предявен от Р. Й. К. против „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, [населено място] за заплащане солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, [населено място] на сумата 152.46 щ.д., ведно с лихва върху главницата от 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3845/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 731 от 23.04.2018 г. по гр. дело № 267/2018 г. на Варненски окръжен съд в останалата част по обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
КОНСТИТУИРА като страна в производството по делото синдика на „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, [населено място] /в несъстоятелност/ – Я. Н. С. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС само в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане в едноседмичен срок от връчване на копие от определението на страните. В частта, с която е допуснато касационно обжалване определението не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на определението по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: