4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№349
София.12.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 566/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета И. Л., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Г. И., срещу решение № 443 от 18.10.2013 г. по в.гр.д. № 554/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което след отмяна на решение № 115 от 17.04.2013 г. по гр.д. № 1462/2012 г. на Районен съд – Велинград, е отхвърлен иска на [община] за установяване съществуването на вземане срещу Руси М. П. от [населено място] в размер на 11 437.84 лв. с включен ДДС, представляващ неплатен наем по договор № 489/26.09.2005 г. за периода от 01.01.2006 г. до м.февруари 2009 г. и мораторна лихва в размер на 5 105.07 лв. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 98/2009 г. на РС- Велинград, поради прихващане с ликвидно и изискуемо парично вземане на Руси П. за извършени СМР в отдадения под наем обект по процесния наемен договор, на стойност 22 511.42 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. К. твърди, че с отговора на исковата молба не е направено надлежно възражение за прихващане, но дори и да се приеме, че доводите за вече извършено извънсъдебно прихващане съставляват такова възражение, то е изцяло неоснователно поради липса на предпоставките за това. Позовава се на липсата на договореност между страните по наемния договор във връзка с евентуални подобрения в наетия имот, поради което и претендираните като извършени от наемателя следва да останат за негова сметка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси да бъде ограничен от съдържанието на въззивната жалба и от изявленията и доводите на страните; 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения и 3. За дължимостта на претендираните от ответника суми за преустройство на наетия обект”. По процесуалноправните въпроси се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на: решение по т.д. № 1106/2010 г., ВКС, ІІ т.о., решение по гр.д. № 992/2010 г., ВКС, І г.о. , решение по гр.д. № 1713/2009 г., ВКС, ІV г.о., а по третия въпрос се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата, с позоваване на решение по гр.д. № 3966/1957 г., ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по делото е приел за безспорно установен размера на дължимия наем за процесния период от време, както и дължимостта на мораторна лихва, предвид изискуемостта на всяка месечна наемна цена, в общ размер 16 549.91 лева. Зачитайки обаче направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане с разходите за извършени в наетия имот подобрения, както и събраните във връзка с това възражение доказателства, решаващият състав е направил извод, че в полза на наемателя е възникнало насрещно изискуемо и ликвидно парично вземане срещу общината по повод на същото наемно правоотношение и не съществува пречка за извършване на съдебно прихващане между двете еднородни задължения. Предвид по-голямата стойност на вземането, предмет на възражението за прихващане, предявеният от общината установителен иск по чл.422 ГПК е отхвърлен поради направеното прихващане.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват данни за вероятна недопустимост на решението поради произнасяне по ненадлежно заявено от ответника възражение за прихващане. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав е зачел защитата на ответника по съществото на спора и конкретните доводи, обективирани в срока по чл.131 ГПК, както и изричните оплаквания на въззивника във връзка с възражението за прихващане и очертания от въззивната жалба обхват на производството. Що се отнася до дадената от съда квалификация на възражението за прихващане и законосъобразността на изводите на съда за извършени от строителя – наемател и приети от общината СМР в наетия обект, които подлежат на заплащане от общината, те не подлежат на преценка в рамките на производството по селекция на касационните жалби, тъй като са относими изцяло към основанията за касиране по чл.281 т.3 ГПК. В този смисъл са и задължителните за съдилищата постановки, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесуалноправният въпрос, свързан с разграничението между материалноправното изявление за прихващане и възражението за съдебно прихващане, не би могъл да обоснове наличието на основната предпоставка за допускане на обжалването, тъй като липсва изрично произнасяне от въззивния съд по този въпрос. Всъщност, самият касатор е обосновал този първи въпрос с доводи за неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда, с което недопустимо са отъждествени основанията за достъп до касация с общите основания за касационно обжалване.
Като недоказана следва да се прецени основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на формулирания от касатора втори процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на въззивната инстанция да основе решението си въз основа на приетите за установени от него обстоятелства и на закона и да изложи мотиви, отговарящи на изискванията на чл.236, ал.2 ГПК. Този въпрос е мотивиран от касатора с твърдение, че не е обсъдено решение № 69 от 31.03.2011 г. на ОбС В., с което не се одобряват извършените от наемателя СМР на стойност 29 673.44 лв. и не се разрешава прихващане. По принцип тези твърдения са изцяло необосновани, което е видно от мотивите към обжалвания съдебен акт/ стр.5, втори абзац/, а що се касае до правилността на становището на съда за ирелевантност на това решение на ОбС/прието след приключилото заповедно производство/, тя не може да се обсъжда в производството по чл.288 ГПК.
Въпросът за дължимостта на претендираните от ответника по иска суми за преустройство на наетия обект е фактически, а не правен и затова не попада в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Видно от мотивите на въззивния съд е, че при произнасянето по него са обсъдени относимите доказателства, установяващи извършването на подобренията със знанието и без противопоставянето на общината – наемодател, описанието на конкретните СМР в двустранни протоколи, с възложител общината и изпълнител – наемателя, остойностяването на извършените подобрения и преустройства в наетия обект, приети от наемодателя и подлежащи на заплащане от последния. Преценено е и решение № 175/ 26.04.2007 г. на ОбС В., в което е отразено приспадането на наема за сметка на извършеното от наемателя преустройство по договор № 489/26.09.2005 г. Или, изводите, до които е достигнал съдебният състав на Окръжен съд – Пазарджик са в резултат на осъществената правораздавателна дейност при разрешаване на материалноправния спор по същество, а както е посочено и по-горе, недопустимо е на този етап да се преценява доколко са правилни изведените от съда фактически изводи.
Предвид липсата на общата предпоставка за достъп до касация, не следва да се преценяват самостоятелно поддържаните допълнителни основания по т.1 и по т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК, както и цитираните съдебни актове, приложени към жалбата.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 443 от 18.10.2013 г. по в.гр.д. № 554/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: