5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2689/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 10.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2689/2015 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 1972/19.12.2014 год. по в.гр.дело № 2479/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е
отменено решение № 3984/27.07.2014 год., постановено по гр.дело № 6814/2011 год. по описа на Варненския районен съд, ХХХІІІ-ти състав, в частта му, с която е отхвърлен до размера от 10 274,34 лева, предявеният от К. Д. Я. срещу Д. Г. Я. от [населено място] по реда на чл.346 ГПК иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 17 400 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползите от съсобствена между страните вещ – лек автомобил „Нисан К. 2.0”, с рег.№ В 30-70 РА, сив на цвят, за периода от 11.06.2010 год. до 27.11.2012 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска /22.03.2013 год./ до окончателното й изплащане и вместо него е постановено друго
за осъждане Д. Г. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.18 да заплати на К. Д. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.4, ап.49 на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата от 10 274,34 лева(десет хиляди двеста седемдесет и четири лева и 34 ст.), представляваща обезщетение за лишаването му от ползите от съсобствен лек автомобил „Нисан К. 2.0”, с рег.№ В 30-70 РА, сив на цвят, с рама № S., за периода от 11.06.2010 год. до 27.11.2012 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска /22.03.2013 год./ до окончателното й изплащане.
Недоволна от въззивното решение в обжалваната му част е жалбоподателката Д. Г. Я., представлявана от адвокат С. Х., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите:
1. Лишен ли е от ползването на съсобствен лек автомобил съсобственик, който разполага с регистрационните талони и ключ от същия?
2. Следва ли да се дължи обезщетение при условие, че неползващият автомобила съсобственик не е бил лишен от ключ и регистрационен талон за същия автомобил?
3. Как следва да бъде определена наемната цена на съсобствен между физически лица лек автомобил – дали по аналогия с търговците, които по своя предмет на дейност отдават леки автомобили под наем или наемната цена следва да бъде определена само по инвестиционния метод?
4. Следва ли при постановяването на решението, вътрешното убеждение на съда по чл.12 от ГПК да бъде формирано и с нотроно(явно се има предвид ноторно) известни факти или съдът следва безапелационно да приеме некоректно дадено заключение на една от експертизите по делото, пък била тя и тройна?
5. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по непредявен иск (за законната лихва)?
6. „Допустимо ли е съдът да присъжда обезщетение за забава върху претендираната сума, при условие, че е присъдил сума по-ниска от претендираната?”
От ответника по касация К. Д. Я., представляван от адвокат М. П., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено след преценка на гласните доказателства, че съсобственият автомобил за исковия период е ползван от бившата съпруга, която не се е съгласила на съвместно такова, а след анализ на изслушаните експертизи е кредитирано заключението на тричленната съдебно-техническа(оценителна) експертиза от 19.06.2014 год. относно пазарния наем, при която са съобразени значително повече на брой фактори, влияещи върху размера в сравнение с отчетените от вещите лица по двете единични експертизи. Взето е предвид, че в процесния период регистрационните талони са били при Д. Г. Я., поради което на основание чл.32, ал.2 от ЗС претенцията по чл.286 от ГПК/отм./ е уважена със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на представените съдебни решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.290 от ГПК.
Решения с №№: 369/11.10.2012 год. по гр.дело № 411/2012 год.; 181/12.04.2012 год. по гр.дело № 239/2011 год.; 306/29.06.2011 год. по гр.дело № 961/2010 год.; 147/17.08.2011 год. по гр.дело № 377/2010 год.; 444/12.09.2013 год. по гр.дело № 1183/2011 год., всички на първо гражданско отделение, касаят собственост (съсобственост) на недвижим имот, поради което са неотносими към иска по чл.32, ал.2 от ЗС за лек автомобил и не следва да се обсъждат.
При постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразено ТР № 7/2012 год. на ОСГК на Върховния касационен съд, съгласно което лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата си, без да се събират добиви и граждански плодове.
Определение № 307/04.04.2011 год. по гр.дело № 1214/2010 год. на първо гражданско отделение е постановено в производство по чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, но за обезщетение за апартамент, и не следва да се съобразява.
Решения №№: 161/01.07.2013 год. по гр.дело № 564/2012 год. на четвърто гражданско отделение; 71/02.02.2010 год. по гр.дело № 138/2009 год. на трето гражданско отделение и 193/02.02.2015 год. по т.дело № 2565/2013 год. на първо търговско отделение се отнасят до правомощията на въззивната инстанция при неправилна квалификация, дадена от първостепенния съд, за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешна правна квалификация на предявения иск.
Решение № 109/30.04.2013 год. по в.гр.дело № 453/2012 год. на Шуменския окръжен съд касае претенция по чл.232, ал.2 от ЗЗД за пропуснати ползи като пряка и непосредствена последица от невръщане на отдаден под наем специализиран лек автомобил по прекратен договор за наем.
Решения: № 587/25.03.2013 год. по в.гр.дело № 462/2013 год. на Варненския окръжен съд и решение от 06.11.2013 год. по гр.дело № 61040/2010 год. на Софийския районен съд, второ гражданско отделение, 74-ти състав не са заверени, че са влезли в сила, поради което не се съобразяват.
Отделен е въпросът, че в първото съдебно заседание, състояло се на 22.02.2013 год. във втората фаза по извършване на делбата пълномощникът на ищеца своевременно е уточнил претенцията по чл.286 от ГПК (за сума 17 400 лева) ведно със законната лихва, считано от 27.11.2012 год.н до окончателното изплащане (лист 196 от първоинстанционното дело), което се поддържа и в писмената защита (лист 290 от същото дело).
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1972/19.12.2014 год. по в.гр.дело № 2479/2014 год. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ