О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
Гр.С., 21.09. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3126 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.138/25.04.16 на Върховния касационен съд, ІV ГО, постановено по г.д.№.1470/16, молбата на В. С. М. за отмяна на решение №.ІІ-57-27/24.03.14 на Софийски районен съд, 57с., по г.д.№.22105/13 е оставена без разглеждане.
Постъпила е частна жалба от В. С. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
О. страна [фирма] и третото лице помагач [фирма] не вземат становище.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима. Посочено е, че е налице позоваване на хипотеза на чл.303 ал.1 т.2 ГПК – съгласно която отмяна може да се иска когато е налице установена по надлежен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В конкретния случай в молбата не се съдържат твърдения и съответно не са представени доказателства за установено по надлежен ред престъпление, извършено от вещо лице – а се излагат оплаквания, относими към правилността на решението. Тъй като отмяната е самостоятелно съдебно производство и е недопустимо по този ред страната да се домогва до пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъден онещо, извън основанията, лимитативно изброени в чл.303 ал.1 ГПК, молбата е допустима.
Така постановеното определение е законосъобразно.
Отмяната по чл.303 ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Тя не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване. Развива се след като като решението е влязло в сила и процесът е приключил. Поради това и е самостоятелно, извънинстанционно производство, чрез което могат да се контролират не всички видове порочни решения и всички техни пороци – а само тези решения, които са неправилни поради някоя от причините, визирани в чл.303 ГПК. Основанията за отмяна са лимитативно изброени разпоредбата на чл.303 ГПК и не могат да се прилагат разширително. Поради това и е недопустимо по реда на отмяната да се цели преодоляване на силата на пресъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт на основания извън изрично предвидените в закона.
В случая жалбоподателката се основава на основанието на чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Изложените от нея твърдения, обаче, на практика съставляват оплаквания за неправилно изготвено и кредитирано заключение на вещо лице, респективно неправилно приложение на закони и директиви, довели до неправилно решение. Подобни оплаквания биха били относими към фазата на обжалване на неокончателно решение – а не към тази на отмяната по реда на чл.303 ГПК. Те не съдържат информация за наличие на установено по надлежния ред престъпление, извършено от съответното вещо лице по делото или останалите визирани в чл.303 ал.1 т.2 ГПК лица; не са представени и доказателства за осъждане с влязла в сила присъда /такива твърдения и доказателства не са изложени и в частната жалба-която преповтаря оплакванията за неправилност на решението, съдържащи се в молбата за отмяна, и макар вече да съдържа декларативно позоваване на чл.303 ал.1 т.1 ГПК (а не на чл.303 ал.1 т.2 ГПК), не включва посочване на каквито и да е нови обстоятелства или нови доказателства/. При тези обстоятелства правилно и законосъобразно е прието, че се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение на основания извън лимитативно изброените – като се цели пререшаване на спора на основание различно от визираните в чл.303 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна е недопустима и атакуваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.138/25.04.16 на Върховния касационен съд, ІV ГО, постановено по г.д.№.1470/16.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: