О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
[населено място], 11.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1183 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение от 24.04.2017г., постановено по ч.гр.д. №254/2017г. на Плевенски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 16.03.2017г. на съдия по вписванията при Плевенски районен съд, с което е отказано вписване на прекратяване на договор за наем на недвижим имот, съответно заличаване на вписването на договор за наем по молба вх. рег. №2623/16.03.2017г.
Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че към молбата е приложил всички налични и относими писмени доказателства и подробно е изяснил въпросите около собствеността върху отдадения под наем недвижим имот, качеството на наемодателя на лизингополучател на недвижимия имот, както и производния характер на учреденото наемно правоотношение и неговата обусловеност от лизинговото. Навежда доводи, че следва да бъдат приложени по аналогия разпоредбите на пар.4 б. „е“ ПВ, чл.237 от ЗЗД и чл.27 ал.2 от ЗАЗ, относно вписването на договори за аренда.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определение от 16.03.2017г. на съдия по вписванията при Плевенски районен съд, с което е отказано да се извърши вписване по подадената от [фирма] молба вх. рег. №2623/16.03.2017г., Плевенски окръжен съд е изложил доводи, че разпоредбата на чл.4 б. „е“ от Правилника за вписванията /ПВ/ предвижда вписване само на договорите за наем на недвижим имот за срок повече от една година, но не и на тяхното прекратяване. Изложени са и съображения, че същите не попадат и в обхвата на чл.4 б.„л“ от същия правилник, доколкото вписването им не е предвидено изрично със закон. Въведено е разграничение от случаите на вписване на договори за аренда на земеделска земя, чиято уредба е в специален закон – ЗАЗ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следните въпроси : 1. Процесуално допустимо ли е извършване на вписване в имотния регистър на прекратяването на вписан договор за наем на недвижим имот, след като такава хипотеза не е предвидена изрично в Правилника за вписванията или в закон? Какъв е редът за извършването на такова вписване? 2. Процесуално легитимиран ли е собственикът на определен недвижим имот да иска вписване в имотния регистър на прекратяването на вписан договор за наем по отношение на този имот, макар и да не е страна по този договор и представлява ли той заинтересовано от вписването лице по смисъла на Правилника за вписванията? 3. При сключен договор за лизинг и по – късно сключен договор за наем по отношение на един и същ недвижим имот и в хипотезата на прекратяване на договора за лизинг по надлежен ред, съгласно предвиденото в чл.87 от ЗЗД и договореното между страните в самия договор за лизинг, прекратява ли се едновременно по силата на закона и сключеният договор за наем?; Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК с твърдения, че поставените въпроси се решават противоречиво от съдилищата, както и че са от значение за точното и правилно прилагане на закона. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК касационният жалбоподател обосновава с определение №480/16.07.2012г. по ч.т.д. №378/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №257/13.05.2015г. по ч.т.д. № 67/15 на ВКС, І т.о., определение №424/05.07.2012г. по ч.т.д. №316/2012г. на ВКС, І т.о., определение №675/11.10.2013г. по ч.т.д. №3244/2013г. на ВКС, ІІ т.о., както и с определение от 19.05.2010г. по ч. гр. д. №210/2010г. на Сливенски окръжен съд.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Настоящият състав на ВКС намира, че по поставения от жалбоподателя трети въпрос не е налице общата предпоставка за достъп до касация. В обжалваното определение въззивният съд не е обсъждал въпроса за правните последици на прекратяването на договора за лизинг по реда на чл.87 от ЗЗД по отношение на сключените от лизингополучателя договори за наем с обекта на лизинговия договор.
Изискването въпросът да е от значение за изхода на делото, е осъществено по отношение на първия и втория въпрос в изложението, тъй като разрешаването им от окръжния съд е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да извърши вписване по молба рег.№2623/16.03.2017г. По отношение на тези въпроси обаче не е установено наличието на допълнителните предпоставки за достъп до касация. Посочените в изложението определения на ВКС / с изключение на определение №480/16.07.2012 г. по ч.т.д. №378/2012г. на ВКС, ТК, І т.о.,/ с които е допуснато касационно обжалване, съставляват задължителна за съдилищата практика и съответно ако бяха приложими към настоящата хипотеза, биха обосновали наличието на основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Следва да се отбележи,че в тях се разглеждат случаи на вписване прекратяването на договор за аренда и имат за предмет тълкуването на изричната разпоредба, допускаща такова вписване: чл.27 ал.2 от специалния закон – Закона за аренда в земеделието/ЗАЗ/. Същата е неотносима към наемните договори с предмет недвижим имот, който няма статут на земеделска земя.
Посоченото в изложението определение на Сливенски окръжен съд, не е представено, съответно не може да се направи извод за неговото съдържание, както и за това, че същото е влязло в сила, в който смисъл са задължителните разяснения в мотивите на ТР №1/2010 на ОСГТК по приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
При сочения от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК допускането на касационното обжалване е обусловено както от наличието на конкретна непълна или неясна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл. Частният касационен жалбоподател не излага доводи за наличието на тези предпоставки. От друга страна в задължителната за съдилищата в страната практика, формирана по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав определения: определение №311/24.04.2013г. по ч.т.д. №1880/2013г. на ВКС, І т.о., определение №791/17.12.2014г. по ч.т.д. №2319/2014г. и др., както и в посоченото от касатора определение №424/05.07.2012г. по ч.т.д. №316/2012г. на ВКС, І т.о., ВКС последователно е поддържал разбирането, възпроизведено и в обжалвания съдебен акт, че по силата на чл.2 от Правилника за вписванията вписването в имотния регистър е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи.
По изложените съображения не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното по ч.гр.д. №254/2017г. определение на Плевенски окръжен съд.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.04.2017г., постановено по ч.гр.д. №254/2017г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.