2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
гр. София, 07.05. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 257 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. К. срещу определение № 3447/19.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1494/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за тълкуване на решение № 1083/08.07.2011 г., постановено по същото въззивно гр. дело, в частта му относно режима на лични отношения между ищеца Г. С. С. и малолетното дете на страните А. Г. С.. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел в мотивите към него, че влязлото в сила въззивно решение, чието тълкуване се иска, и с което окончателно е разрешен спорът между страните, касаещ режима на лични отношения между ищеца и малолетното дете, е било изпълнено, поради което искането за тълкуване е недопустимо.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Напълно несъстоятелни са възраженията в отговора на частната жалба на ответника по нея Г. С. С., – че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, защото не попада в хипотезите на чл. 280 от ГПК, и че такова касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като в частната жалба не е формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл, съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В случая такива въпроси по приложението на разпоредбите на чл. 280 от ГПК изобщо не стоят, тъй като обжалваното определение е постановено от въззивния съд за първи път (а не по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд) и е преграждащо по-нататъшното развитие на инициираното от жалбоподателката производство по чл. 251 от ГПК за тълкуване на посочената част от постановеното по делото въззивно решение. Поради това, подадената частна жалба не е частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК (в който случай намират приложение разпоредбите на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно изричното препращане), а е именно частна жалба по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, както е посочено по-горе. По нея ВКС следва да се произнесе като въззивна, а не като касационна съдебна инстанция.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Основателен е доводът на жалбоподателката, че въззивното решение в частта му, чието тълкуване се иска – относно постановения режим на лични отношения между ищеца и малолетното дете на страните, не подлежи на еднократно изпълнение, а е такова с продължително изпълнение до навършването на пълнолетие от детето или до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо прекратяването или изменението на постановения от съда режим на лични отношения. Поради това, установените по делото обстоятелства, че на четири различни дати ищецът е взимал детето, че жалбоподателката е получила покана за доброволно изпълнение и че е подала до съдебния изпълнител писмено становище по чл. 528, ал. 2 от ГПК, в което е изразила готовност за предаване на детето в определени дни и часове, не обуславят извод, че въззивното решение в тази му част е вече изпълнено, по смисъла на чл. 251, ал. 2 от ГПК. Този извод на въззивния съд е напълно необоснован, като при извеждането му дори не са обсъдени горните конкретни обстоятелства. Основателен е и доводът на жалбоподателката, че между страните е налице спор, по смисъла на чл. 251, ал. 1 от ГПК, по тълкуването на посочената част от влязлото в сила въззивно решение, във връзка с нейното изпълнение. Това е очевидно от съдържанието на подадената от жалбоподателката молба за тълкуване и от подадения от ищеца отговор на тази молба. В тази връзка следва да се имат предвид също, не само посоченото по-горе продължително изпълнение във времето, а и особеният характер на тази част от въззивното решение, предвид който – с оглед защита правата и интересите на малолетното дете, не следва да има каквито и да било неясноти и съмнения по съдържанието и изпълнението на постановения от въззивния съд режим на личния отношения.
От горното следва, че подадената от жалбоподателката молба за тълкуване е процесуално допустима и въззивният съд дължи произнасяне по нея с решение по реда на чл. 251 от ГПК. Неоснователно е поддържаното в отговора на частната жалба възражение на ищеца, че разглеждането на молбата не било от компетентността на въззивния окръжен съд, а от тази на първоинстанционния районен съд. С молбата се иска тълкуване на тази част именно от въззивното решение, с която е потвърден постановеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения (като той е отменен само в една част). Именно така постановеното въззивно решение в тази му част (а не потвърдената с нея съответна част на първоинстанционното решение) подлежи на изпълнение, респ. – и на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК – от въззивния съд, който го е постановил и е изразил волята си с него, както и изрично е посочено в разпоредбата на чл. 251, ал. 1 – in fine от ГПК. Съгласно изтъкваната от ищеца разпоредба на чл. 251, ал. 5 от ГПК, решението по молбата за тълкуване на въззивното решение, постановено от възивния окръжен съд, ще подлежи на касационно обжалване пред ВКС, а не на въззивно обжалване пред апелативния съд, и няма да се стигне до нарушение на правилата на функционалната (а не на родовата, както неточно сочи ищецът) подсъдност, каквото – също напълно несъстоятелно становище, се поддържа в отговора на частната жалба.
От всичко гореизложено следва, че обжалваното определение на въззивния съд е валидно и процесуално допустимо, но неправилно, поради което то следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество – с решение по реда на чл. 251 от ГПК, по подадената от жалбоподателката молба за тълкуване на постановеното по делото и влязло в сила въззивно решение, в частта му относно режима на лични отношения между ищеца и малолетното дете на страните. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3447/19.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1494/2011 г. на Пловдивския окръжен съд;
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне с решение по чл. 251 от ГПК по подадената от М. И. К. молба с вх. № 24069/25.10.2011 г. за тълкуване на постановеното по делото въззивно решение № 1083/08.07.2011 г., в частта му относно режима на лични отношения между ищеца Г. С. С. и малолетното дете на страните А. Г. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.