О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 10.06. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 122 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “К” О. гр. С. срещу въззивното решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 110 /2008 г. на Окръжен съд гр. М., с което е отменено първоинстанционното решение от 09.10.2007 г. по гр. д. № 393/2007 г. на Районен съд, гр. Лом и по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу “Л” О. , гр. Лом иск с правно основание чл. 108 ЗС.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 16, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 4а ТЗ/.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е този за фактическия състав на сделката по прехвърляне на търговско предприятие и в частност, за значението на вписването му по партидата на прехвърлителя и приобретателя. Поддържа се, че този въпрос е бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, като жалбоподателят се позовава на решение № 111/05.02.2001 г. по гр. д. № 1412/2000 г. на V г. о. на ВКС и на решение № 51/25.05.2006 г. по т. д. № 62/2006 г. на състав на Бургаски апелативен съд.
Според касатора, разрешаването на този съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба ”Л” О. в писмен отговор заявява становище за недопускането й, подкрепено с цитирана и приложена съдебна практика по съществения за спора въпрос.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е визирана от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т. 1 – 3 на цитирания регламент. Същественият материалноправен или процесуалнопрвавен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
След като се поддържа, че същественият за жалбоподателя въпрос е този за фактическия състав на сделката за прехвърляне на търговско предприятие и в частност за значението на вписването му по съответната партида, то за да е налице предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК изискването на законодателя е решеният конкретен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от страна на въззивния съд, да е релевантен едновременно и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Преценката предпоставя, че този въпрос е съществен, т. е., че той има значимост, надхвърляща рамките на конкретния казус, а също, и че по сходните на него случаи няма съдебна практика или ако има такава, то тя е изгубила междувременно своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или пък се поставя въпрос за запълване празнота в нормативната уредба. Не би могло да се приеме, че е налице непълнота в правната материя, както досежно елементите от фактическия състав на сделката за прехвърляне на предприятие, така и по отношение характера на вписването, предвид момента на осъществяването му и законодателната регламентация към този релевантен момент. За да е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващият мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда в определения по тълкувателен път обем, като изискването е за кумулативност на тези предпоставки.
По изложените съображения жалбоподателят не обосновава приложно поле по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК.
Налице е основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Въззивният съд е следвало да преценява законовите разпоредби, регламентиращи прехвърлителните сделки с търговско предприятие при съобразяване не само на характера на предявения иск по чл. 108 ЗС но и на факта, че правилата на глава четвърта от ТЗ се прилагат за всички прехвърлителни сделки, както уредените в действащото законодателство, така и ненаименуваните договори.
В посоченото решение на ВКС № 111/05.02.2001г. по гр.д. № 1412/2000 г. на V г. о. по повод предявен иск с правно основание чл. 97 ГПК е посочено принципното разрешение на чл. 4а ТЗ /ДВ, бр. 84/2000 г./ и е прието ,че вписването на прехвърляне на предприятие няма конститутивно действие, т.е то не е елемент от фактическия състав на сделката ,поради което неспазването му не води до неосъществяването и. А що се отнася до представеното решение на Бургаски апелативен съд, макар и същото да не съдържа означение, че е влязло в сила, при направена служебна справка в деловодната система на ВКС, настоящият състав констатира, че е било оставено в сила с Решение № 811/10.01.2007г. по т.д. № 432/2006г. на ВКС, ТК, І т.о. В тези две решения по сходен правен казус е дадено идентично правно разрешение на действието на вписване прехвърлянето на търговско предприятие, докато обжалваното въззивно решение съдържа решаващ извод ,че вписването е елемент от фактическия състав на сделката по прехвърлянето на търговското предприятие. Цитираните по-горе съдебни актове на ВКС, както и приложените в отговора от ответника по касационната жалба решения, които съдържат правни изводи, различни от вече очертаните по съществения въпрос, обосновават приложно поле на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 110/2008 г. на Окръжен съд гр. М..
Указва на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2 т.2 ат Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ ДВ бр. 22/28.11.2008г./ да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена д.т. в размер на 500 лева , при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавна такса делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: