О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 25.06.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 182/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Г” О. , гр. С. срещу решение № 47 от 07.04.2008 г. по гр. д. № 182/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-10 състав решение от 25.10.2007 г. по т. д. № 0102/2006 г. за осъждане на касатора да заплати на „Б” О. , гр. Б. сумата 15 640.77 лв., представляваща задължение по договор за изработка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, като моли за обезсилването му и за прекратяване на производството по делото или за отмяната му и за отхвърляне на предявения иск. Недопустимостта на решението е аргументирана с твърдението, че е присъдено вземане, чиято изискуемост не е настъпила, а неправилността – с твърдението, че по отношение на формата за сключване и изпълнение на договорите за строителство е следвало да бъдат приложени разпоредбите на специалния закон – Закона за устройство на територията, а не разпоредбите на общия закон – Закона за задълженията и договорите. Несъгласие е изразено и с извода на решаващия състав, че действията по сключване на процесния договор, извършени от единия от съдружниците в „Г” О. , са били потвърдени по реда на чл. 301 ТЗ.
Според касатора, обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, а именно – каква е формата и с какви доказателства се установява наличието на договор за изработка с предмет строително-монтажни работи, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата /ВКС и ВАС/ и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – “Б” О. , гр. Б. не заявява становище нито по допускането на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от „Б” О. , гр. Б. иск по чл. 79, ал. 1 във връзка чл. 266, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд, след прецизна преценка на събраните по делото доказателства, е приел за безспорно установено, че по повод изграждането на обект „Г”, находящ се в гр. Б., страните са били в дълготрайни търговски отношения, част от които е и процесната доставка и полагане на асфалтова смес, обективирана в приетата, без да е оспорена от страните, количествено-стойностна сметка, съдържаща наименованието, количеството и стойността на извършените работи. Макар да е счел за основателно възражението на ответното дружество, че тази сметка е подписана от съдружник, който не е имал представителна власт по отношение на дружеството-инвеститор, решаващият състав е приел, че дружеството е обвързано от сключения от негово име договор, доколкото същото не се е противопоставило на извършените действия веднага след узнаването им, за какъвто момент съдът е счел получаването на преписа от исковата молба.
С оглед мотивите на атакуваното въззивно решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
Макар поставеният материалноправен въпрос да е от значение за изхода на спора, т. е. осъществена е главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да се приеме, че са изпълнени допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
На първо място, твърдяното противоречие в практиката на Върховен касационен и Върховен административен съд по отношение на формата на договора за извършване на строително-монтажни работи е ирелевантно при преценката по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед предвидените в чл. 291 ГПК правомощия на Върховен касационен съд за уеднаквяване практиката, следва да се приеме, че от значение за допускане на касационното обжалване е единствено практиката на Върховен касационен съд, респ. противоречивата практика на другите съдилища, постановена по граждански дела по смисъла на чл. 1 ГПК, в т. ч. и на отделни състави на самия Върховен касационен съд. Само по отношение на тази практика, Върховен касационен съд би могъл да изпълни вменените му от закона задължения за нейното уеднаквяване, включително чрез посочване с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. Ето защо, макар в чл. 280, ал. 2 ГПК да не е изрично посочено, логическото тълкуване на тази разпоредба налага извода, че същата касае противоречивата практика по гражданските дела, но не и практиката по административни дела.
На второ място, неоснователно е и твърдението, че поставеният материалноправен въпрос отговаря на условието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доколкото приложимите към договора за изработка разпоредби на Закона за задълженията и договорите, в т. ч. относно формата за сключване на този договор и за отчитане на изпълнението му, са достатъчно ясни и не поставят никакви проблеми при тълкуването и прилагането им, а практиката по тях на Върховен касационен съд /с която атакуваното решение е съобразено напълно/ е многобройна и непротиворечива, не може да се приеме, че е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване. Що се отнася до противоречието с практиката на Върховен административен съд по същия въпрос, поради това, че не може да бъде преодоляно в рамките на касационното обжалване, същото не може да обоснове и допускането му на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 47 от 07.04.2008 г. по гр. д. № 182/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: