О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София 14.01.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4531/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от И. К. в качеството му на управител на Етажна собственост/ЕС/ на вход „Б”, от бл. 13 Е, в[жк], [населено място], приподписана от адв. А. П., против определение № 73/17.03.2014 г. по ч.гр.д. № 132/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 83 /09.01.2014 г. по гр.д. 1247/2013 г. на Районен съд – Ботевград, с което е прекратено производството поради недопустимост на исковете.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280,ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси : „Необходима ли е писмена форма на договора за възлагане на функции на управител на ЕС на лице несобственик по чл. 19, ал.1 8 ЗУЕС” и „Могат ли решенията на общото събрание на ЕС да бъдат изпълнени директно, без да се упълномощава конкретно лице – чл. 19, ал. 8, изр. 2 ЗУЕС”.
Ответникът М. Ц. П. в представен писмен отговор посочва, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на определението, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а това съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК/ДВ, бр. 100/2010 г./ са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Производството пред първоинстанциония съд е образувано по иск на И. А. К., който заявява, че действа като управител на ЕС на вход „Б”, от бл. 13 Е, в[жк], [населено място] срещу М. Ц. П. за осъждането й да заплати на ЕС сума в размер на 390,95 лв., представляваща забавени вноски, гласувани от Общото събрание на ЕС, както следва: 100 лв. за направа на нова врата, 4 лв. – вноски от по 2 лв. за месеците ноември и декември 2011 г. за поддържане на ЕС, 90 лв. – възнаграждение за управител и касиер за 2011 г., 48 лв. – вноска за 12 месеца за 2012 г. за обща поддръжка на ЕС, 120 лв. – вноска за 12 месеца за 2012 г. за възнаграждение на управител и касиер и 28.95 лв.- годишна вноска за „Фонд ремонт и обновление”. Следователно паричната оценка на иска е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната частна жалба на И. А. К. срещу определение № 73/17.03.2014 г.на Софийски окръжен съд по ч.гр. д. № 132/2014 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: