О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35
гр.София, 16.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 311/2010 година
Производството е по чл.4б от Закона за държавните такси.
Й. И. Г. от[населено място] е подала до Л. окръжен съд молба вх.№ 10452 от 02.12.2010 год./л.33-34 от в.гр.дело № 174/2009 год./, с която е поискала да й бъде върната внесената от нея държавна такса в размер на 30 лева за касационно обжалване на въззивното решение № 135 от 26.05.2009 год., тъй като подадената от нея касационна жалба й е била върната, а не била изпратена на Върховния касационен съд, поради което не било нужно да бъде събирана.
С писмо изх.№ 6896 от 07.12.2010 год. Л. окръжен съд уведомил молителката, че тъй като сумата е внесена по сметката на ВКС, следва молбата за връщане на държавната такса да бъде изпратена до Върховния касационен съд.
С молба вх.№ 544 от 24.01.2011 год. молителката е поискала от Върховния касационен съд да й бъде върната внесената от нея на 17.09.2009 год. държавна такса в размер на 30 лева, тъй като подадената от нея същия ден касационна жалба е била върната.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за връщане на държавната такса е неоснователна.
Й. И. Г. е подала касационна жалба вх.№ 6169 от 17.07.2009 год. срещу решение № 135 от 26.05.2009 год. по в.гр.дело № 174/2009 год. на Л. окръжен съд /л.47-48 от делото на ЛОС/, към която е приложена вносна бележка от същата дата /л.46 от делото/ за внесена по сметката на ВКС в Б. държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лева.
С разпореждане от 20.07.2009 год. касационната жалба срещу въззивното решение е била оставена без движение с указание за приподписването й от адвокат с приложено адвокатско пълномощно и за представяне на мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
С разпореждане от 28.01.2010 год. Л. окръжен съд е постановил касационната жалба да бъде върната поради неотстраняване на констатираните нередовности в дадения срок.
С определение № 370 от 27.09.2010 год. по ч.гр.дело № 311/2010 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. е оставил в сила разпореждането за връщане на касационната жалба.
Съгласно чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за произнасяне по допускане на касационно обжалване се събира такса в размер на 30 лева при подаване на касационната жалба. Разпоредбата на тарифата е съобразена с чл.73, ал.3 от ГПК, който възпроизвежда нормата на чл.3, ал.1 от ЗДТ, а именно, че държавната такса се събира при предявяване на искането за защита.
Съгласно чл.284, ал.3, т.4 ГПК, държавната такса за произнасяне по допускането на касационно обжалване в размера по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата е дължима към деня на подаване на касационната жалба. Проверката на редовността на касационната жалба, която въззивният съд извършва съобразно чл.285, ал.1 ГПК относно спазване изискванията на чл.284 ГПК е част от правосъдната дейност, регламентирана в глава двадесет и втора на ГПК, озаглавена „Касационно обжалване”. Внесената от жалбоподателя при подаване на касационната жалба държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата остава дължима, независимо, че на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК жалбата е била върната и разпореждането на въззивния съд е влязло в сила поради необжалването му или след като подадената срещу него частна жалба е оставена без уважение от Върховния касационен съд. Липсва законово основание за връщане на внесената държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата в случай, че касационната жалба бъде върната като нередовна. Обстоятелството, че за подадената частна жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба страната е внесла държавна такса по чл.19 от Тарифата, не означава, че за една и съща държавна правосъдна услуга страната е заплатила две такси. Частното гражданско производство по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК е отделно и за него се дължи отделна такса при подаване на частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба. Ето защо не може да се приеме, че след като Върховният касационен съд не се произнася по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК по допускане на касационното обжалване поради това, че касационната жалба е върната като нередовна от въззивния съд, внесената при подаване на същата жалба държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата е недължимо платена по смисъла на чл.4б от Закона за държавните такси.
В обобщение, молбата за връщане на държавната такса е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. И. Г. от[населено място], общ.Л. за връщане на сумата 30/тридесет/лева държавна такса за касационно обжалване по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, внесена на 17.07.2009 год. по сметка на ВКС с касационна жалба вх.№ 6169/17.07.2009 год. срещу въззивното решение № 135 от 26.05.2009 год. по в.гр.дело № 174/2009 год. на Л. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/