О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35
гр.София, 17.01.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 604/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2 във връзка с чл.83, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 26194/22.08.2012 год. на Ф. Т. И. срещу определение № 2250 от 02.08.2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането да бъде освободен от заплащане на дължимите държавни такси по подадените от него касационни жалби срещу въззивните решения по в.гр.дело № 366/2011 год. С уточняваща молба вх.№ 32962 от 01.11.2012 год. жалбоподателят поддържа, че определението не е било съобразено с достатъчно убедителните доказателства за лошото му имуществено състояние. Според него, щом съдът е уважил искането му за предоставяне на правна помощ и съдействие поради финансова невъзможност за заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно Закона за правната помощ, то следва да бъде освободен и от държавна такса при подаване на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
С касационна жалба вх.№ 3686 от 02.02.2012 год. Ф. Т. И. е обжалвал въззивното решение № 1732 от 23.12.2011 год. по в.гр.дело № 366/2011 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, а с касационна жалба вх.№ 9290 от 19.03.2012 год. и допълнително постановеното решение № 267 от 14.02.2012 год. по същото дело.
В хода на администрирането на касационните жалби, с определение № 831 от 22.03.2012 год., въз основа на молба вх.№ 5622/17.02.2012 год., окръжният съд постановил да бъде предоставена правна помощ на жалбоподателя, изразяваща се в изготвяне и приподписване на жалбите от адвокат, съобразно изискванията на чл.284 ГПК.
С молба вх.№ 22024/09.07.2012 год. жалбоподателят поискал да бъде освободен от заплащане на дължимите за касационното производство държавни такси поради финансова невъзможност.
С молба вх.№ 23767/25.07.2012 год., в изпълнение на разпореждането на въззивния съд № 7274 от 16.07.2012 год., жалбоподателят представил декларация и други документи в подкрепа на искането си.
С обжалваното сега определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.83, ал.2 ГПК. Посочено е, че жалбоподателят е декларирал наличие на недвижимо имущество, без да изтъкне причини, поради които да е в невъзможност да получава доходи от него, освен твърдението, че къщата в [населено място] е негодна за живеене. Прието е по-нататък, че жалбоподателят се намира в трудоспособна възраст, но въпреки това не реализира никакви трудови доходи. Според окръжния съд, доказателствата относно здравословното състояние на жалбоподателя не обосновават извод за трайно влошено здраве, което да препятства възможността за полагане на труд и да изисква допълнителни разходи за лечение.
Обжалваното определение законосъобразно.
Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК дава възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси по преценка на съда съобразно законоустановени критерии /т.т.1-6/, а така също и други констатирани обстоятелства /т.7/, които могат да дадат основание за извода, че дължимият в конкретния случай размер на съдебната такса, практически би лишил страната от достъп до правосъдие. Преценката винаги е строго конкретна с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение за съответната държавна правосъдна услуга.
В случая, въззивният съд правилно е съобразил, че от представените от жалбоподателя пет броя декларации /за имуществено състояние – л.128, за получавани доходи-л.127, за семейно положение-л.140, за гледани от него животни-л.138 и за възраст-л.130 от в.гр.дело № 366/2011 год./, както и от медицинската документация /л.л.131-137 от същото дело/, не може да се направи извод за наличие на предпоставки по чл.83, ал.2 ГПК. Посочено е, че въпреки, че е на 53 години, жалбоподателят не реализира никакви трудови доходи, а и не сочи конкретни причини, поради които не може да получава доходи от притежаваните от него идеални части от земеделски земи. Анализирани са и медицинските документи, като обосновано се приема, че жалбоподателят не е с трайно увредено здравословно състояние, което да му пречи да полага труд и да налага изразходване на допълнителни средства за лечение. Правилно е отчетено като ирелевантна посочената в декларацията на л.138 от в.гр.дело № 366/2011 год. пречка за упражняване на труд, а именно: грижи по отглеждането на 17 броя кучета.
Неоснователен е и довода, че от факта на предоставянето на правна помощ по чл.95 ГПК поради финансова невъзможност за заплащане на адвокатско възнаграждение, следва и че са налице предпоставки за освобождаване от държавна такса при подаване на касационната жалба.
Условията за освобождаване от държавна такса за съдебното производство и условията, при които се предоставя правна помощ са уредени в различни нормативни актове и законодателят не е установил изрично пряка връзка на зависимост между уважаването на единия вид и уважаването на другия вид искане /срвн., определение № 273 от 04.04.2012 год. по ч.гр.дело № 127/2012 год. на ВКС, ІV г.о./. Макар и предпоставките за освобождаване от такси и разноски по чл.83, ал.2, т.т.1-6 ГПК и по чл.24, ал.4, т.т.1-6 З. за предоставяне на правна помощ да обхващат едни и същи обстоятелства съвкупната им преценка в единия и в другия случай може да доведе до различни изводи. В настоящия случай, размерът на дължимата за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване държавна такса съгласно чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси е 30 лева. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение за проучване на гражданско дело и приподписване на касационната жалба по чл.284, ал.2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, обаче се равнява на ? от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.64 от 23.07.2004 год., изм., бр.2 от 2009 год./ или в случая възлиза на 1 172,50 лева.
Предвид на изложеното, обжалваното определение е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2250 от 02.08.2012 год. по в.гр.дело № 366/2011 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/