О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 20.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №120/2016 година.
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№2386/22.7.2015 г., подадена от М. И. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], против определение №3101/13.7.2015 г. по ч.гр.д. №557/2015 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменено определение от 10.6.2015 г. по гр.д.№225/2015 г. по описа на Петричкия районен съд в частта, с която е отхвърлено като неоснователно възражението на ответника за неподсъдност на производството пред Петричкия районен съд и е постановено прекратяване на производството пред посочения съд и изпращане на делото по подсъдност на Кюстендилски районен съд.
Въззивната инстанция е приела, че възражението на ответника за неподсъдност на спора пред районния съд в [населено място] е направено своевременно и е основателно, тъй като по делото няма доказателства, установяващи договаряне на определено място на работа. Прието е също така, че след като ищцата не е представила трудов договор и при изявление на ответника, че не сключвал такъв, не са налице данни за приложение на разпоредбата на чл.114 ГПК, поради което при направено възражение за неподсъдност на спора в [населено място], следва да се приложи правната норма на чл.105 ГПК.
В частната жалба се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност, изразяващи се в нарушение на чл.114 ГПК и се представя копие от трудов договор на ищцата като се твърди, че съдът следва да се съобрази с посочената правна норма. Моли се за отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото по подсъдност на Петричкия районен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – К., и депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Изводите на Благоевградския съд са правилни. По делото действително липсват каквито и да е доказателства, установяващи приложението на правната норма на чл.114 ГПК. Позоваването на визираната правна норма представлява само едно твърдение на ищцата, без същото да бъде подкрепено от каквито и да е доказателства. Това не се установява и от представения от ищцата трудов договор, в който липсват каквито и да е данни за мястото, където обичайно тя полага труд.
Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3101/13.7.2015 г. по ч.гр.д. №557/2015 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото да Кюстендилския районен съд за продължаване на съдопроизводството.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Петричкия районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: