О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София 29.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 25 по описа за 2009. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две частни жалби- от А. М. Ц. от гр. В.,чрез процесуалния й представител-адвокат Н. и от Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ против определение № 451 от 24.11.2008г. на Апелативен съд Варна,с което е отменено определение № 2* от 25.08.2008г.на Окръжен съд Варна и е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28 ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност / ЗОПДИППД/с цена 153 547.99лв. чрез налагане на „З” върху парични средства в различна валута на стойност 153 547.99лв.,намиращи се в сейф на СГП в „У”АД,а в случай,че същите не са налице- -„З” на всички банкови сметки на А. М. Ц.,открити в лицензираните 30 банки в РБългария,в последователността в която са изброени до горепосочения размер,постановено е да се издаде обезпечителна заповед и е определен на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност едномесечен срок за предявяване на иска,считано от връчване на настоящето определение. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно.
А. Ц. -чрез процесуалния си представител желае същото изцяло да бъде отменено,поради липса на предпоставките по чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД,тъй като не било установено,тя да е придобила имущество със значителна стойност и че това придобиване е вследствие от престъпна дейност. Представя удостоверение за получаваните от нея доходи за периода 2002-2007г.и копие от предварителен договор за продажба на имот.
Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност –желае обжалваното определение да бъде отменено само в частта досежно определения срок за предявяване на иска по чл.28 ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност,като въпросът бъде решен по същество и бъде постановено-едномесечният срок за предявяване на иска да тече от влизане в сила на осъдителната присъда.
Срещу така подадените частни жалби-всяка една от страните е подала писмен отговор,с който оспорва тезата на противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Всяка една от частните жалби е подадена от лице,което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови лични права. Подадени са в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК, при спазване на изискуемата писмена форма и отговарят на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК.
Производството е започнало по искане на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД срещу А. Ц. за сумата от 153 547.99лв. чрез налагане на „запор”. С определение № 2* от 25.08.2008г.по ч.гр.д. №1890/2008г. Варненският окръжен съд е прекратил производството по делото,като е приел,че решението на Комисията за отправяне на искане за обезпечение е взето в незаконен състав. Това определение е било потвърдено от Апелативен съд Варна. С определение по ч.гр.д. № 1969/2008г. ВКС е отменил определението на Апелативен съд Варна и е върнал делото на същия съд за произнасяне по същество по искането за обезпечение. Това определение е предмет на настоящето производство.
Пред вид на обстоятелството,че възможността за обжалване на определението за обезпечение е предвидена в закона/чл.396 от ГПК/ и това определение не е постановено от Апелативен съд Варна-в качеството му на въззивен съд- правното основание на настоящето производство е чл.274 ал.1. т.2 от ГПК. В хипотезата на чл.274 ал.1 от ГПК достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената жалба, поради което съдът следва да се произнесе по същество. С оглед на горното-настоящият съдебен състав определя подадените частни жалби като редовни и допустими.
Първо относно частната жалба,подадена от А. Ц. Същата е неоснователна.
Съдът, в настоящия състав, намира за правилен извода на Апелативен съд Варна за наличие на предвидените в чл. 391 от ГПК и в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД) предпоставки за допускане на исканото от комисията обезпечение.
Безспорно е по делото, че срещу частния жалбоподател е образувано наказателно производство по чл. 302 т.1,във вр.с чл.301 ал. 1 НК, попадащо в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 19 от ЗОПДИППД.
Налице е и обезпечителна нужда. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗОПДИППД , налагането на обезпечителни мерки е предвидено в специалния закон като задължителна процедура, което означава, че законодателят е презумирал нуждата от обезпечаване, в случаите, когато е налице основание за започване и внасяне в съда на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
При наличие на повдигнато обвинение по текст от НК,попадащ в приложното поле по чл.3 от ЗОПДИППД и презимурана от специалния закон нужда от обезпечаване в тези случаи-е налице вероятна основателност на бъдещия иск по чл.28 от ЗОПДИППД. Наличието или не на останалите предпоставки по чл.3 и чл.4 от специалния закон – дали може да се направи основателно предположение, че намереното в жалбоподателката имущество със значителна стойност/тъй като е над посочения в §1 т.2 от ДР на закона размер от 60 000лв./ е придобито от престъпна дейност или не и дали същото е със законен източник или не – са въпроси по съществото на спора и те ще бъдат разрешавани в бъдещото производство по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД. На това основание- съдът не обсъжда наведените от частната жалбоподателка доводи за законния произход на намерените парични средства и за липса на доказателства,въз основа на които да се прави извод за основателно предположение за придобиването им от престъпна дейност.
Относно частната жалба,подадена от Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност. Същата е основателна.
Апелативният съд неправилно е определил началния момент,от който следва да тече едномесечния срок за предявяване на бъдещия иск по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД. Както вече беше посочено – в производството по бъдещият иск следва да се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност и дали то е със законен източник. Преценката на тези обстоятелства предполага приключване събирането на всички необходими доказателства,свързани с притежаваното от лицето имущество,както и приключване на наказателното производство,в което следва да бъде разрешен въпроса за вината на лицето. Именно за това- и специалният закон/ ЗОПДИППД/-посочва в чл.27 ал.2 –срокът,в който съответният директор на териториалната дирекция следва да се направи мотивирано искане за отнемане в полза на държавата и той е-след влизане в сила на осъдителната присъда в наказателното производство. Този момент следва да е началния и за срока по чл.390 ал.2 от ГПК. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя изводите на Апелативен съд Варна,че в ЗОПДИППД липсва специален текст,който да урежда въпроса за срока за предявяване на иска,поради което намират приложение общите разпоредби на ГПК.
Гореизложеното мотивира съда да отмени обжалваното определение в частта му,в която е определен на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност едномесечен срок за предявяване на иска,”считано от връчване на настоящето определение”. На основание чл.278 ал.2 от ГПК- въпросът следва да бъде разрешен по същество като бъде определен едномесечен срок за предявяване на иска по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД от влизане в сила на осъдителната присъда в наказателното производство.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената частна жалба от А. М. Ц. от гр. В.,чрез процесуалния й представител-адвокат Н. против определение № 451 от 24.11.2008г.на Апелативен съд Варна по ч.гр.д. №50/2008г.
ОТМЕНЯ определение № 451 от 24.11.2008г., постановено по ч.гр.д. № 530 по описа з 2008г. на Апелативен съд Варна в ЧАСТТА,в която е определен на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност едномесечен срок за предявяване на иска,считано от връчване на определението,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОПРЕДЕЛЯ на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност едномесечен срок за предявяване на иска по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД от влизане в сила на осъдителната присъда в наказателното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 451 от 24.11.2008г. на Апелативен съд Варна, постановено по ч.гр.д. № 530 по описа з 2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.