4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 25.01. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 633/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу решение от 25.03.2010 г. по гр. д. № 10439/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 09.06.2009 г. по гр. д. № 28361/2008 г. на Софийски районен съд, 66 състав, с което дружеството – касатор е осъдено на основание чл.399, ал.1 от ТЗ /отм./ да заплати на З. /сега ЗАД/ „А.” сумата 1 376.95 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за презастраховане, дължимо по повод изплатено от ищеца обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от настъпило на 24.12.2001 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 20.05.2008 г. до окончателното плащане, и разноски в размер на сумата 337.70 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и се прави искане за неговата отмяна. Основният довод на касатора е за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при произнасянето относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя по договор за презастраховане. Застъпва се становище, че изискуемостта на вземането настъпва в момента на осъществяване на застрахователното събитие по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, а не в момента на последващото плащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице. Според касатора, плащането на обезщетението е ирелевантно за изискуемостта на произтичащото от презастрахователния договор вземане на застрахователя и не отлага началото на давностния срок, приложим в договорното правоотношение между застрахователя и презастрахователя.
Материалноправният въпрос за началния момент, от който тече погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя по договор за презастраховане с предмет договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е релевиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като обуславящ за приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания като твърди, че поставеният правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата, за което представя решение от 17.02.2010 г. по в. гр. д. № 11262/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав, и решение от 04.03.2010 г. по в. гр. д. № 1404/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” състав, а поради отсъствието на единна съдебна практика е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 18.06.2010 г. Подкрепя тезата на касатора за съществуваща противоречива съдебна практика по значимия за спора материалноправен въпрос и представя решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о., което според вижданията му доказва основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] осъдителен иск за сумата 1 376.95 лв., претендирана като обезщетение по сключен между страните договор за презастраховане от 07.04.2000 г., Софийски градски съд е приел, че ответникът в качеството на презастраховател дължи на ищеца посочената сума, тъй като същата е изплатена от последния в качеството му на застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съставляващ покрит от презастрахователния договор застрахователен риск, на трето увредено лице за вреди от застрахователно събитие на 24.12.2001 г. Ответникът е поддържал възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като е станало изискуемо в момента на настъпване на застрахователното събитие по договора за застраховка „Гражданска отговорност” – 24.12.2001 г., а искът е предявен на 20.05.2008 г., но възражението е преценено като неоснователно. Въззивният съд е изложил съображения, че началният момент на приложимата към спорното правоотношение тригодишна погасителна давност по чл.197 от КЗ, аналогичен на чл.392 от ТЗ /отм./, се свързва с датата на застрахователното събитие по презастрахователния договор. За застрахователно събитие по презастрахователния договор е определено плащането на застрахователното обезщетение от застрахователя на третото увредено лице, а не самото произшествие, съставляващо застрахователно събитие по договора за застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на обстоятелството, че плащането е извършено на 29.06.2007 г., от когато е започнала да тече погасителната давност в отношенията между застрахователя и презастрахователя, е направен извод, че претендираното с иска вземане не е погасено по давност, респ. че предявеният иск е основателен.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Материалноправният въпрос за началния момент на погасителната давност относно вземането на застрахователя към презастрахователя по договор за презастраховане е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК за изхода на конкретното дело, тъй като разрешаването му от въззивния съд е предопределило уважаването на предявения срещу касатора иск за заплащане на застрахователно обезщетение.
Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК съдебни решения доказват твърдението на касатора, че значимият за спора правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата като в единия от случаите за начален момент на давността е приета датата на настъпване на застрахователното събитие по сключения между застрахователя и третото увредено лице застрахователен договор, а в другия – датата, на която застрахователят е обезщетил увреденото лице за вредите от събитието. Към настоящия момент противоречието в съдебната практика следва да се счита за преодоляно с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о. В посоченото решение, което според указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС има характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е прието, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил на застрахованото лице или на неговия застраховател, като моментът на плащането поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя. При така формираната задължителна практика на Върховния касационен съд, в която се съдържа отговор и на значимия за конкретното дело правен въпрос, не би могло да се приеме, че са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Произнасянето на въззивния съд по релевираното от касатора възражение за погасителна давност съответства напълно на изразеното в решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о., становище по въпроса за погасителната давност в отношенията между застрахователя и презастрахователя като страни по договора за презастраховане, което изключва възможността за допускане на въззивния акт до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 25.03.2010 г., постановено по гр. д. № 10439/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :