3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 14.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 4699/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 15581 от 23.08.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1104/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 16.07.2013 г. по гр. д. № 27242/2013 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното разпореждане е върната исковата молба на [фирма] поради недопустимост на предявените с нея искове против [фирма] за установяване незаконното блокиране на средства по банкова сметка на дружеството – ищец, за осъждане на ответника да отблокира банковата сметка и за забрана на ответника да запорира неоснователно средства на ищеца.
В частната жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в съдържанието й.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „за незаконосъобразното ограничаване на правата на дружеството от страна на финансова институция, съпроводено с последователно неразбиране на фактическата обстановка на случая от страна на съдилищата”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него разпореждане за връщане на исковата молба на [фирма], след като е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените с нея искове против [фирма]. Преценката за недопустимост на исковете е мотивирана със съображения, че установителният иск е насочен към установяване на факт с правно значение, който не е предвиден в закона, а чрез осъдителните искове се цели съдът да замести действие на ответника като страна по сключения с ищеца договор за разплащателна сметка и да издаде предписание за въздържане от бъдещи нарушения на произтичащи от договора права.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивния акт е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/, обусловил изхода на делото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател, който следва да обоснове надлежно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира служебно релевантния правен въпрос, а може само да го уточни и квалифицира в случай, че същият не е поставен прецизно от обжалващата страна. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните от страната допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател не е посочил конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изхода на въззивното производство. Твърдението, че следва да се допусне касационно обжалване поради „незаконосъобразното ограничаване на правата на дружеството от страна на финансова институция, съпроводено с последователно неразбиране на фактическата обстановка на случая от страна на съдилищата”, не съставлява надлежно обосноваване на приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Неразбирането на фактическата обстановка от въззивния съд е от значение за правилността на обжалваното определение и с оглед на това не може да се отнесе към общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Поради отсъствие на поставен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на бланкетно заявената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15581 от 23.08.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1104/2013 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :