О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
С. 30.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6586 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителните директори, чрез процесуалния представител Г. против въззивно решение № 291 от 9.07.13г. по в.гр.д. № 78 по описа за 2013г. на Окръжен съд Смолян,с което е отменено решение № 11 от 10.01.13г. по гр.д.№ 915/12г.на Районен съд Смолян и вместо това е постановено друго, с което е осъден „Н. България АД да заплати сумите от 7 000лв.обезщетение за неимуществени вреди за периода от настъпването му до датата на предявяване на иска 9.08.12г и 728.64лв.- обезщетение за имуществени вреди за закупени лекарства през периода 13.11.09г.-31.07.12г.и за в бъдеще, считано от 1.08.12г. да заплаща по 25.37лв. месечно за закупуване на лекарства до настъпване на обстоятелства, прекратяващи плащането, които вреди са претърпени вследствие професионалното заболяване „М. хипертоникус гр.ІІ”.,в резултат на което е призната трайна нетрудоспособност 52%, считано от 21.06.10г., ведно със законната лихва, а е потвърдено решението на СРС в останалата част, в която са отхвърлени предявените искове за сумите от 7 407.10лв.-обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи за периода 1.09.09г.-31.05.10г. за лишаване от възможността да получава трудово възнаграждение, от 5 760лв. за периода 1.07.10г.- 31.07.12г. разлика между трудовото му възнаграждение и получаваната пенсия и 3 145.43лв.-мораторна лихва,ведно със законната лихва, като са присъдени следващите се разноски и такси.
Като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, касаторът иска да се допусне касационно обжалване по следните поставени два въпроса: 1.Как и по какви критерии се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди и влияе ли на размера му възрастта на претърпелия вредите и 2. Когато въззивния съд формира убеждението си при постановяване на съдебния си акт следва ли да се произнесе ясно и несъмнено по изводите на долната инстанция, като ги обори, приеме или не е необходимо да ги засяга? Независимо, че сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, касаторът не представя решения на съдилища, на които въззивния акт да противоречи.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв., бе за да се представят доказателства за реалното им извършване / в представения договор за правна защита и съдействие от 23.09.2013г. те са посочени само като договорени, но не и като заплатени/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира същата за частично недопустима поради следното :
Касационната жалба е срещу въззивния акт в частта му досежно предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000лв. и за имуществени вреди в размер на 728.64лв. В частта досежно втория, касационното производството е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК, съгласно която – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска за граждански дела до 5 000лв.
В подлежащата на касационно обжалване част от решението въззивният съд е счел, че професионалният характер на заболяването на ищеца е установено с издаден по съответния ред акт – експертно решение, който като всеки влязъл в сила административен акт не подлежи на оспорване и е задължителен за гражданския съд /чл.302 от ГПК/. Съдът се е позовал и на заключението на приета по делото експертиза, съгласно която хипертония артериалис гр.ІІ ст.І-ІІ кор.хипертоникум инципиенс екстрасистолия вентрикуларес ІІкл по Л. е професионално заболяване, тъй като лицето се е намирало под въздействие на електромагнитно поле повече от 10години. При определяне на размера на обезщетението съдът главно се е съобразил с възрастта на пострадалия /61г./, продължителния период на работа във вредна среда/от 1973г./ и дадената неблагоприятна перспектива за здравословното му състояние.
При тези данни, поставените от касатора въпроси за начина и критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за компетенциите на въззивния съд, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на съда и не са от значение за изхода на делото, съставляват годно общо основание за допустимост. Основание за недопускане на касационно обжалване е и обстоятелството, че по тях съдебната практика е трайно установена и тя е съобразена от въззивния съд при постановяване на акта му. Съгласно т.3 от ТР № 45 от 19.04.90г.по гр.д.№ 33/89г.на ОСГК, режимът на имуществената отговорност на работодателя, установен в КТ е специален, но за неуредените в чл.200-202 от КТ въпроси /какъвто е този за начина на определяне на обезщетението/ се прилага ЗЗД. Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В практиката е изяснено, че понятието „справедливост“ не е абстрактно. Същото изисква съдът да извърши преценка на всички обективно съществуващи и релевантни за конкретния случай обстоятелства, които са от значение за определяне на справедлив размера на обезщетението, включително и възрастта на пострадалия.
Въпросите за компетентността и правомощията на въззивния съд, включително и по отношение на първоинстнационния акт са разрешени с т.1 от ТР №1 от 9.12.13г. по т.д.№ 1/13г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която служебният контрол на въззивния съд за правилността на първоинстан-ционния акт е изключен с оглед разпоредбата на чл.269 ал.2 от ГПК /извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата/.
Независимо от изхода от спора и направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК и т.1 от ТР № 6 от 6.11.13г.по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС, в полза на ответната страна не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като страната не е представила доказателства за реалното им плащане.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената касационна жалба от [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителните директори А. и П. с адрес на управление: [населено място] [улица] против въззивно решение № 291 от 9.07.13г. по в.гр.д. № 78 по описа за 2013г. на Окръжен съд Смолян в частта досежно предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 728.64лв. за имуществени вреди за закупени лекарства през периода 13.11.09г.-31.07.12г.и за в бъдеще като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 6586/13г. на ВКС в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 291 от 9.07.13г. по в.гр.д. № 78 по описа за 2013г. на Окръжен съд Смолян в останалата обжалвана част досежно предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 7000лв. за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като недоказано искането на Д. М. С. от [населено място], [улица] вх.”А” ет.2 ап.3 за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба, с частна жалба, в 7-дневен срок, пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.