О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35
София, 15.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2818/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 14615 от 10.08.2018 г., подадена от „Булгартрансгаз” ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2398 от 30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2490/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, с което е потвърдено разпореждане № 3847 от 19.03.2018 г. по т.д. № 4057/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, седми състав, за връщане на подадената от дружеството искова молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилно приложение на чл.129, ал.1–3 ГПК, тъй като производството по делото е прекратено, без да са връчени ясни указания относно нередовностите на исковата молба и без да е даден срок за тяхното отстраняване. Твърди се и необоснованост на въззивното определение в частта, с която съдът е приел, че на ищеца е връчено определението на САС, съдържащо указания относно нередовностите на исковата молба.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Относно задължението на съда служебно да извърши проверка за редовност на исковата молба и да даде ясни и изрични указания на ищеца за отстраняването им: 1.1. Какъв е редът за съобщаване за нередовности на исковата молба и на указанията за отстраняването им, когато последните са установени от въззивния съд и делото е върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия; 1.2. Длъжен ли е първоинстанционният съд да даде указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба в случаите, когато последните са констатирани от въззивния съд; 1.3. Ако не даде изрични указания, задължен ли е първоинстанционният съд да връчи на ищеца препис от определението на въззивния съд, в което са установени нередовностите на исковата молба; 2. Длъжен ли е съдът да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те да могат да бъдат възприети от страната и 2.1. Обстоятелството, че ищецът не е поискал разяснение на указанията за нередовност на исковата молба, а продължаване на срока за изпълнение, санира ли пропускът на съда служебно да даде указания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакувания съдебен акт, с което е потвърдено определението на първата инстанция за връщане на подадена от „Булгартрансгаз” ЕАД искова молба по т.д. № 4057/2015 г. на СГС, поради неотстраняване на констатирани нередовности, съдебният състав на САС е приел, че при отмяна на първоначалното прекратително определение на СГС – с определение от 15.04.2016 г. по ч.гр.д. № 3681/2015 г. на САС, са дадени указания по редовността на предявения иск. Независимо от тяхното съобщаване на ищеца, в рамките на срока за отстраняването им, както и на допълнително поискания и даден от съда срок, указанията не са изпълнени. Констатирано е, че в молбата за продължаване на срока не е посочено, че указанията са неясни за ищеца, което затруднява тяхното изпълнение. Въззивният съдебен състав е очертал продължителността на периода от даването на указания на ищеца по реда на чл.129, ал.2 ГПК, до изтичане на новоопределения срок за тяхното изпълнение. Поради процесуално бездействие на ищеца, съставът на САС е потвърдил изцяло изводите за СГС за настъпване на предвидените в чл.129, ал.3 ГПК неблагоприятни последици.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не е налице основание за достъп до касация.
Формулираните от частния касатор въпроси не покриват изискванията на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен от въззивния съд е този, включен в предмета на спора, обусловил правните изводи на съда. В цитирания акт на нормативно тълкуване е акцентирано и върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК, както и върху невъзможността ВКС да се произнесе по правилността на атакувания съдебен акт в рамките на производството по селекция на жалбите.
Въпросите, касаещи производството по проверка редовността на исковата молба, при установени от въззивния съд нередовности, както и задължението за тяхното надлежно съобщаване, са пряко относими към поддържаното в частната касационна жалба оплакване за необоснованост на атакуваното определение в частта, с която САС е приел, че нередовностите на исковата молба, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум, констатирани в първото отменително определение на САС – по ч.гр.д. № 3681/2015 г. са съобщени на ищеца, чрез връчване на препис от това определение. Релевантни към тези въпроси са твърденията, че при връчване на указанията от з.з. на 19.07.2017 г. на СГС, е връчен и препис от последващото отменително определение на САС – по ч.гр.д. № 201/2017 г.. В последното, макар и да е прието, че определението от 09.12.2016 г. на СГС за ново/повторно/ връщане на исковата молба поради невнасяне на дължимата ДТ е постановено преждевременно – преди да са били изпълнени указанията на САС в предходното определение по ч.гр.д. № 3681/2015 г., последните не са възпроизведени. Въз основа на тези твърдения, частният касатор счита, че не е налице надлежно връчване/ съобщаване на указанията по чл.129, ал.2 ГПК и затова не би могло да настъпят предвидените в ал.3 неблагоприятни последици за ищеца.
Дори и да се приеме, че посочените по-горе правни въпроси не са пряко релевантни към правилността на атакувания съдебен акт, то те не биха могли да се преценят като единствено обуславящи за делото. За да потвърди определението от 19.03.2018 г. /трето по ред определение на СГС по чл.129, ал.3 ГПК/ въззивният съдебен състав е зачел и извършените от ищцовото дружество процесуални действия, вкл. и обективираните в молба по чл.63 ГПК от 14.08.2017 г. негови доводи във връзка с необходимото технологично време за отстраняване на констатираното от САС противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Отчетени са и процесуалните действия на първоинстанционния съд, свързани с: уважаване на искането за продължаване на срока по чл.129, ал.2 ГПК и с редовното съобщаване на определението по чл.63, ал.2 ГПК / макар и законодателят да не е предвидил такова съобщаване с оглед началото на новоопределения срок/, като последното е осъществено едва на 19.02.2018 г., а определението на СГС е постановено на 19.03.2018 г.
Последните два въпроса, които частният касатор е формулирал в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са мотивирани с доводи, поддържани и във въззивната частна жалба, които не са възприети от съдебния състав на САС. Това определя тяхната съотносимост към правилността на атакувания съдебен акт.
Независимо от недоказаност на общата предпоставка за достъп до касация, необходимо е да се констатира липсата на твърдения на частния касатор и съответно представени по делото доказателства за внасяне на дължимата и указана от съда държавна такса. Тази неотстранена нередовност на исковата молба би съставлявала достатъчно основание за връщането й.
Поддържаното от частния касатор самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е основано на твърдения за необоснованост на въззивното определение поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика при формиране на извода на САС за това, че на ищеца са дадени ясни и точни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба.
Искането за допускане на касация поради очевидна неправилност на атакуваното определение е неоснователно. Съгласно създадената практика на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК очевидно неправилен би бил съдебен акт, страдащ от особено тежък порок, който може да се констатира без извършване на проверка за материална и процесуална законосъобразност и за обоснованост на въззивния акт. Такъв порок би бил налице при приложен несъществуващ/отменен закон, или при формирани изводи в явно противоречие с правилата на формалната логика, какъвто не е настоящия случай. Всяка друга твърдяна от касатора неправилност на атакуваното решение, основана на доводи за неточно тълкуване или прилагане на процесуален и/или материален закон, или за необоснованост на изведени от въззивния съд изводи, може да се преценява от ВКС само след допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2398 от 30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2490/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: