О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 08.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седмнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4541/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. университет [населено място] срещу решение на Софийски градски съд, постановено на 28.03.2013г. по в.гр.д.№ 330/2013г., с което е потвърдено решение от 29.10.2012г., постановено по гр.д.№24526/2012г. по описа на Софийски районен съд. С последното са уважени предявените от В. К. Н. обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против Л. университет [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се твърди, че въззивният съд неправилно е обосновал извод, че уволнението е незаконно, тъй като не е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, а и наказанието е несъразмерно тежко. Поддържа се, че като е формирал изводите си относно това налице ли е нарушение на трудовата дисциплина, тежко ли е нарушението и съразмерно ли е наказанието, съдът е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС по сходни казуси. Позовава се на решение №165 от 6.07.2011г. на ВКС, ІV ГО, постановено по д.№1611/2011г., с което в производство по чл.290 ГПК е даден отговор на материалноправните въпроси : какви са качествата, необходими на работника за ефективно изпълнение на работата, и за необходимостта в заповедта да уволнение да бъдат посочени качествата, които липсват, и по процесуалноправния въпрос за тежестта на работодателя да докаже липсата им; решение №9 от 13.05.2011г. по гр.д.№166/2010г. на ВКС,ІІІ ГО, с което е даден отговор на въпроса : „налице ли е неизпълнение на възложената работа по см. на чл. 187,т.3 КТ предвид конкретните задължения, залегнали в длъжностната характеристика на уволненото лице в светлината на конкретния казус”; решение № 86 от 25.05.2011г. по гр.д.№1734/2009г. на ВКС, ІV ГО, с което е даден отговор на материалноправния въпрос за приложението на чл. 190, ал.1, т.4 КТ и в частност обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение “злоупотреба с доверието на работодателя”, извършено от лице, натоварено с управленчески функции”; както и на решение №55 от 05.04.2012г. по д.№1306/2010г. на ВКС, ІV ГО, с което е дадено тълкуване по материалноправните въпроси за значението на цената на предмета на нарушението, формата на вината и наличието на щета при злоупотреба с доверието на работодателя и за тежестта на нарушението при определянето на наказание дисциплинарно уволнение. Формално е посочено, че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, но съображения и доводи в тази насока не са изложени.
Ответната страна В. К. Н. в представен писмен отговор чрез адв. Ш. от АК [населено място] поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски в размер 180 лв. съгласно приложения договор за правна помощ, удостоверяващ извършването им.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че страните в процеса са субекти на трудово правоотношение с правопораждащ юридически факт – трудов договор за неопределено време, по който работодател е ответникът, а служителят – ищецът, е заемал длъжността „портиер”. Трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на работодателя, на основание чл. 330 ал.2, т.6 КТ-дисциплинарно уволнение. Като вид дисциплинарно наказание дисциплинарното уволнение се налага след спазване на процедурата, уредена в чл. 193 от КТ – абсолютна предпоставка за законността на наложеното наказание, с писмена мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено нарушението, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага /чл. 195, ал. 1 от КТ/, при съобразяване с критериите, визирани в чл. 189 от КТ. Съдът е намерил, че ответникът е спазил посочената процедура преди да издаде акатуваната заповед, но по делото не се установява, с визираните в същата действия ищецът да е нарушил трудовата дисциплина. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно. По делото ответникът с писмения си отговор не е направил възражение, че ищецът с визираните в атакуваната заповед действия не е изпълнил задълженията си по длъжностната характеристика, а прави това една с въззивната си жалба, поради което посоченото възражение е преклудирано. Освен това по делото ответникът в чиято доказателствена тежест е да установи законността на уволнението не е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност. По изложените съображенияе обосновал извод, че предявеният иск за признаване на дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и за неговата отмяна е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаване на останалите претенции за възстановяване на длъжността и за обезщетение. На основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Що се отнася до доводите за необоснованост и неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а същият следва да заплати на ответната страна сторените в настоящото производство разноски в размер 180лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, постановено на 28.03.2013г. по в.гр.д.№ 330/2013г.
ОСЪЖДА Л. университет [населено място] да заплати на В. К. Н. сторените в настоящото производство разноски в размер 180лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: